Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Ще започна кампания за национализация на железниците — каза Кип Чалмърс свирепо и предизвикателно на един дребен, сив човек, който го гледаше без интерес. — Това ще бъде лозунгът на кампанията. Трябва да имам лозунг. Не харесвам Джим Тагарт. Изглежда като зле сварена мида. Да вървят по дяволите железниците! Време е да ги приберем.
— Лягай си — каза мъжът, — ако изобщо искаш да приличаш на човек на големия митинг утре.
— Мислиш ли, че ще се справим?
— Ти трябва да се справиш.
— Знам, че трябва. Но не мисля, че ще пристигнем навреме. Този проклет суперспециален охлюв закъснява с часове.
— Трябва да стигнеш там, Кип — заплашително каза мъжът, с упорит и монотонен глас на човек, лишен от мисъл, който преследва целта, без да го е грижа за средствата.
— Дяволите да те вземат, да не мислиш, че не знам?
Кип Чалмърс имаше къдрава руса коса и безформена уста. Произхождаше от семейство, което беше наполовина богато и наполовина известно, но се надсмиваше над богатството и известността по начин, който предполагаше, че само висш аристократ може да си позволи такава степен на цинично безразличие. Беше завършил колеж, специализиран в обучението на подобен род аристократи. Колежът го беше научил, че целта на идеите е да заблуждават онези, които са достатъчно глупави, за да мислят. Беше си проправил път до Вашингтон с грацията на крадец, скачайки от бюро на бюро, сякаш по издатините на срутваща се сграда. Класираха го като полусилен, но маниерите му караха непосветените да го бъркат със самия Уесли Мауч.
По причини, свързани с неговата собствена стратегия, Кип Чалмърс беше решил да влезе в популярната политика и да се кандидатира за Конгреса в Калифорния, въпреки че не познаваше изобщо този щат — освен филмовата му индустрия и баровете по плажа. Организаторът на кампанията му беше свършил предварителната работа и сега Чалмърс отиваше да се изправи пред бъдещите си избиратели за пръв път — утре вечер, в Сан Франциско, на много рекламиран митинг. Организаторът беше поискал да тръгне един ден по-рано, но Чалмърс беше останал във Вашингтон, за да присъства на един коктейл, и беше взел последния възможен влак. Не беше показал никаква загриженост за митинга до тази вечер, когато забеляза, че „Комет“ се движи с шест часа закъснение.
Тримата му спътници не обръщаха внимание на настроението му: алкохолът им харесваше. Лестър Тък, организаторът на кампанията, беше дребен, възрастен човек с лице, което изглеждаше, сякаш е било ударено с юмрук и никога повече не се е оправило. Той беше адвокат, който би представлявал дребни крадци и хора, които инсценират инциденти за сметка на богати корпорации, ако се беше родил няколко поколения по-рано; сега беше открил, че може да постигне повече, ако представлява хора като Кип Чалмърс.
Лора Брадфорд беше сегашната любовница на Чалмърс — той я харесваше, защото негов предшественик беше Уесли Мауч. Тя беше актриса, която си беше пробила път от способна изпълнителка на второстепенни роли до посредствена звезда не като спеше с шефовете на студията, а по по-заобиколния, но и по-кратък път — като спеше с бюрократи. В интервютата си за пресата говореше за икономика, вместо за сценичен блясък, с войнствения, раздаващ справедливост маниер на треторазредните таблоиди — цялата й икономика се свеждаше до твърдението „трябва да помогнем на бедните“.
Гилбърт Кийт-Уъртинг беше гост на Чалмърс поради някаква причина, която никой от двама им не можеше да разбере. Той беше британски писател със световна слава, популярен преди трийсет години — оттогава никой не си даваше труд да чете какво е написал, но всички го приемаха като жив класик. Смятаха го за задълбочен заради изречения като: „Свобода ли? Хайде да спрем да говорим за свобода. Свободата е невъзможна. Човек никога не може да бъде освободен от глада, от студа, от болестите, от физическите нужди. Никога не може да се освободи от тиранията на природата. Така че защо да възразява на тиранията на политическата диктатура?“ Когато цяла Европа приложи на практика идеите, които беше проповядвал, той се премести в Америка. През годините и стилът му на писане, и тялото му се бяха поотпуснали. На седемдесет той беше един дебел старец с боядисана коса и презрителен цинизъм, украсен с йога-цитати за безполезността на всяко човешко начинание. Кип Чалмърс го беше поканил, защото това му се струваше изискано. Гилбърт Кийт-Уъртинг беше дошъл, защото нямаше къде другаде да иде.