Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Проклети глупаци! — каза тя на глас и в мига, в който го изрече, вирна брадичка и слабата мъглица в очите й се изпари. Думите от неизброимите любовни писма, които бе получавала, преминаха в съзнанието й; в края на краищата тя имаше зад гърба си уверението на стотина забравени умоляващи лица, на безброй нежни молещи гласове. Гордостта й се върна като мощен прилив и тя видя как топлата кръв изби по страните й.

На вратата се почука — бе момчето от Принстън.

— Какво ще кажеш, да слезем ли долу? — предложи й той. — Има бал. Пълно е със студенти, целият бейзболен отбор на Иейл е там. Ще те представя на някого от тях и ще изкараш чудесно. Какво ще кажеш?

— Добре, но не искам да се запознавам с никого. Ще трябва да танцуваш през цялата вечер само с мен.

— Знаеш, че това ми харесва.

Джоузефин облече бързо една пролетна рокля в най-нежното феерично синьо. При възхищението, което я обзе, тя се почувства така, сякаш бе хвърлила зимната си кожа, от която бе излязла като какавида, блестяща от чистота, а когато тръгна по стълбите, краката й запристъпваха леко, малко не в такт с музиката, която се носеше отдолу. Това бе мелодията от една пиеса, която бе гледала миналата седмица в Ню Йорк — мелодия с бъдеще, изпълнена с обещанието за все още не замислени забави и все още не срещнати ухажори. Когато се впусна в танца, Джоузефин вече бе сигурна, че в живота има безброй начала. Още не направила първите десет стъпки, и от партньора й я отне Дъдли Ноултън.

— Боже мой, Джоузефин! — Досега никога не се бе обръщал към нея на малко име. Стоеше и я държеше за ръката. — Боже мой, толкова се радвам, че те виждам! През цялото време се надявах, че ще си тук.

Тя литна към небесата на крилете на изненадата и радостта. Всъщност той се радваше, че я вижда — изражението върху лицето му беше несъмнено искрено. Беше ли възможно да не е разбрал?

— Адел ми писа, че може да си тук. Не беше сигурна.

Бе разбрал, но това нямаше никакво значение за него; харесваше я независимо от всичко.

— Облякох власеница и се посипах с пепел — каза му тя.

— Много ти отива.

— Значи, знаеш за случилото се… — осмели се да каже тя.

— Знам. Бях решил да не го споменавам, но всички смятат, че Уотърбъри се е държал като глупак и това няма да му бъде много от полза в изборите другата седмица. Виж какво, искам да танцуваш с няколко души, които направо умират да се докоснат до нещо красиво.

След малко тя танцуваше, както й се струваше, с целия отбор едновременно. Понякога при нея се връщаше Дъдли Ноултън, както и младежът от Принстън, който бе малко възмутен от тази неочаквана конкуренция. На дансинга имаше много момичета от много училища, но студентите от Йейл с възхитително колективно единодушие демонстрираха явно предпочитание в полза на Джоузефин и някои вече я сочеха от столовете край стените.

Но вътрешно тя очакваше онова, което трябваше да стане — момента, в който щеше да излезе заедно с Дъдли Ноултън в топлата южна нощ. Той дойде естествено, просто в края на поредния танц; двамата тръгнаха по една улица с рано разцъфтели люляци, свиха във втора, после в трета…