Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Разкопчах колана си и започнах да го измъквам от гайките, после го измъкнах от халката на презраменния кобур.
Ашър попита с глас, който проехтя през стаята и пропълзя по гръбнака ми:
- Какво правиш?
Приключих със свалянето на колана, после се измъкнах от кобура.
- Събличам се. Предполагам че Жан-Клод има дрехи и за мен, приготвени някъде наоколо. Макар че няма сила, която да ме накара да облека нещо подобно на вашите дрехи, ако има фусти и банели и други подобни. С тези гадости не можеш да се движиш.
- Не се притеснявай, ma petite, държах предпочитанията ти на преден план, докато подбирах дрехите. - Разпери ръцете си настрани и зае красива, макар и прекалено драматична поза. - Дори и нашите дрехи са удобни и лесни за движение.
И двамата игнорирахме вампира, който ни гледаше заплашително. Нищо не отнема инерцията ти, когато се опитваш да изглеждаш заплашително, така, както игнорирането.
Започнах да свалям ризата си, но спрях. Не исках пак да минавам през програмата със светещия кръст. Не исках да се бъзикам с него. Така че отидох до леглото, където можех спокойно да си сваля обувките.
- Значи Джейсън ви каза, какво направи Бел?
- Поставила ти е първият белег, oui.
- Тя знае, Жан-Клод, знае че Ричард и аз не носим четвъртия белег -подскочих на леглото, оставяйки колана и кобура до мен. Концентрирах се на развързването на обувките, защото се страхувах от посоката, която предполагах че поема разговора.
- Не искаш да ме погледнеш, ma petite. Защо, страхуваш се от това, което ще кажа ли?
- Знам че, ако ми сложиш четвъртия белег, тя няма да може да ме маркира отново. Ще бъда в безопасност от нея.
- Non, ma petite, няма да се лъжем. Тя няма да може да те маркира като своя, но няма да си в безопасност. Мога да използвам ситуацията като извинение да взема и последната част от теб, но няма да го направя, защото се страхувам от действията на Бел.
Вдигнах поглед към него, с обувка в ръка.
- Какво имаш предвид?
- Засега тя мисли, че може да те вземе като свой човешки слуга. Може да те използва, за да увеличи собствените си сили. Ако открие че си извън обхвата й в този смисъл, може да реши че е по-добре да си мъртва.
- Ако тя не може да ме има, никой друг няма да ме получи, така ли?
Той кимна леко и сви почти извинително рамене.
- Тя е много практична жена.
- Не, тя е много практичен вампир. Повярвай ми Жан-Клод, това е съвсем друго ниво на практичност.
Той кимна.
- Oui, oui, бих спорил ако можех, но ще излъжа.
Ашър се движеше към нас. Очите му все още блестяха в това задавящо синьо, сякаш зимното небе беше изпълнило черепа му, но останалото изглеждаше съвсем обикновено. Което беше необикновено. Но поне не предизвикваше слаб вятър от собствената си неземна енергия и не левитираше на няколко сантиметра от земята.
- И двамата сте отслабени, защото не споделятте четвъртия белег. Никой от вас не е достатъчно могъщ без него. Знаеш това, Жан-Клод.
- Да, но също така познавам Бел. Тя унищожава това, което не може да използва.
- Или го изхвърля - каза Ашър с тих глас, достатъчно тъжен, че да накара гърлото ми да се свие.
Вече бях събула обувките си на пода и чорапите ми бяха натъпкани вътре.
- Да те изхвърли наистина те е унищожило - исках да прозвучи нежно, но в крайна сметка звучеше като обичайния ми тон.
Той ме изгледа злобно, зениците му плуваха в синия огън, като остров прероден от морето.
- Искам да кажа че е направила това, което може да те нарани повече от смъртта. Отказала ти е вниманието си и те е изхвърлила от леглото на Жан-Клод, след като то е и нейно.
- Не би ме убила, защото бе обещала на Жан-Клод да не го прави. Погледнах Жан-Клод.
- Върнах се при нея за сто години, ако спасеше живота на Ашър. Ако умреше, бях свободен от нея.
- Така че тя се постара да ме запази жив - каза Ашър, но гласът му бе достатъчно горчив да те задави. - Имаше нощи, през които те проклинах заради живота си, Жан-Клод.
- Знам, mon ami. Бел Морт често ми посочваше, че ако те оставех да умреш, щях да ти спестя това унижение.
- Не знаех, че ти е дала този избор.
Жан-Клод погледна настрани без да среща погледа на другия мъж.
- Беше егоистично от моя страна. Предпочитах да си жив и да ме мразиш, отколкото да си мъртъв и отвъд всяка надежда - той вдигна поглед, лицето му беше раздрано от емоции, толкова различно от обичайната му любезна празнота. - Сгреших ли, Ашър? Предпочиташ ли да беше умрял преди всичките тези години?