Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Наясно с какво? — попита татко.
— Ами… младият господар Върнън иска да вечеря насаме със сина Ви. Желае вие да се храните в кухнята.
— Не разбирам. Защо?
Върнън продължаваше да се взира в г-н Причърд. По-възрастният мъж каза:
— Понеже е поканил сина ви на вечеря. Вие дойдохте като, както разбирам, чапероне. Ако все още имате някакви, ъъъ, резервации, моля нека ви осведомя, че трапезарията е точно до кухнята. Ние ще сме там и ще вечеряме, докато синът ви и младият господин Върнън се хранят в трапезарията. Това е неговото желание, г-н Макенсън — последното изречение бе казано с твърд тон.
Татко ме погледна, аз свих рамене. Ясно беше, че подобно разпределение не му харесва и е готов да спори по темата.
— Така и така сте тук — каза Върнън. Той положи локомотивчето обратно на релсата и то тутуф-тутуфна между пръстите му. — Можете и да останете.
— Можем и да останем — повторих пред татко.
— Храната ще ви хареса. Гвендолин е отлична готвачка! — добави г-н Причърд.
Татко скръсти ръце на гърдите си и се загледа във влакчетата.
— Добре — каза тихо. — Да речем, че оставаме.
— Добре! — засия Върнън. — Това е всичко, Сирил!
— Да, сър! — г-н Причърд си тръгна и вратите се затвориха зад гърба му.
— Ти си млекар, нали? — попита Върнън.
— Да, такъв съм. Работя за „Грийн Медоус“.
— Татко ги притежава — домакинът ни мина покрай мен и обиколи масата да провери връзките на жиците. — Ето насам е — с кльощавата си ръка посочи къде е мандрата на макета. — Знаеш ли, че в Юниън Таун отварят нов търговски център другия месец? Почти са приключили със строежа. Ще бъде от типа, който наричат „супермаркет“. Ще има цяла голяма секция с мляко в… можеш ли да си представиш… пластмасови туби.
— Пластмасови туби ли? — изуми се татко. — Да бе!
— Всичко ще бъде пластмасово — каза Върнън. Посегна и оправи една къща. — Ето такова ще бъде бъдещето — пластмаса от край до край.
— Аз… не съм виждал баща ти от много време, Върнън. Говорих с г-н Долар вчера. Освен това говорих с д-р Париш и кмета Суоп днес. Дори ходих до банката да поприказвам с този-онзи там. Едно момче в кантората ми каза, че г-н Причърд взима важните документи и те се връщат подписани от Муърууд.
— Да, така е. Кори, как ти харесва този изглед към Зефир от птича гледна точка? Човек почти се чувства, сякаш е способен да лети над покривите, нали?
— Да, сър… — точно минута преди това си бях помислил абсолютно същото нещо.
— О, не ме съросвай! Наричай ме Върнън.
— Кори е възпитан да уважава по-възрастните — намеси се татко.
Върнън го погледна с изражение на изненада и объркване.
— Възрастни ли? Та ние сме на една възраст!
Татко изгуби дар слово за няколко секунди. След това с овладян глас възкликна:
— О!
— Кори, ела да покараш влакчетата! Става ли? — Върнън стоеше до контролния пулт, обсипан с циферблати и ръчки. — Товарният експрес идва! Ту-ту!
Пристъпих към пулта, който изглеждаше по-сложен и от деленето на дроби.
— Какво да направя?
— Каквото си поискаш — каза Върнън. — Това е забавното!
Колебливо започнах да въртя циферблати и да натискам ръчки. Някои от влакчетата ускориха, други намалиха. Парният локомотив вече наистина вдигаше пара. Семафорите мигаха и свирките свиреха.
— Муърууд още ли е тук, Върнън? — попита баща ми.
— Почива си. На горния етаж е. Почива си — вниманието на Върнън бе съсредоточено върху влакчетата.
— Може ли да го видя?
— Никой не се среща с него, когато почива! — заяви домакинът ни.
— А кога не почива?
— Не знам. Той винаги е твърде уморен да ми каже…
— Върнън, ще ме погледнеш ли?
Върнън полека изви глава към баща ми, но погледът му непрестанно се стрелкаше обратно към влакчетата.
— Муърууд жив ли е още?
— Живи-живичък — отвърна Върнън, — миди и стриди, живи-живичък… — намръщи се, сякаш въпросът най-сетне се бе отпечатал в съзнанието му. — Разбира се, че е жив! Кой според теб върти цялата работа с бизнеса?