Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Марк се намръщи.
Да, всъщност точно на това се надяваше.
Двамата тръгнаха на път. Както бе предвидил, изкачването продължи два часа. Марк напредваше бързо, а Малвина го следваше без следа от умора. Изкачването не бе особено трудно. Разликата във височината от дома до върха бе петстотин метра, а и минаващата през гората пътека бе добре обозначена. Постепенно се откриваше панорамна гледка към река Ду, Швейцария, селцето Сент-Юрсан. Спряха насред склона, за да пийнат вода. Горещината малко им тежеше. От Марк се стичаше пот. Ризата му бе мокра под раницата. Малвина не бе съблякла пуловера си, но въпреки това по кожата ѝ нямаше и капчица пот. До Мон Терибъл се стигаше през гъста борова гора по мек наклон. Марк ускори крачка. Малвина нагаждаше темпото си спрямо неговото, следваше ритъма му, дори дишането ѝ съвпадаше с неговото. Физическото усилие ги правеше съучастници. Ето каква изненадваща мисъл мина през ума на Марк, но в следващия миг я отхвърли като абсурдна и смешна.
Мястото на драмата изскочи пред тях без предупреждение.
Вече нямаше гора. Сякаш орда селяни бяха дошли тук, за да обезлесят невероятно голям участък земя. Като че ли бяха работили с педантичността на земемери и бяха оформили дълъг и тесен гол участък във формата на дълъг колан. Ивица, широка четиридесет метра и дълга километър.
На мястото бяха посадени млади борове. Още нямаха и метър височина. Приличаха на джуджета, изпратени с мисията да населят отново планина, където са живели гиганти. Весели джуджета в многоцветен двор за игра. Правоъгълният участък бе покрит със сини и жълти тинтяви, диви орхидеи и арника с жълто-оранжеви цветове.
Maлвина и Марк стояха един до друг, без да помръднат.
Нямаше никакъв знак, че на това място е станала катастрофа. Нито паметник, нито пък някаква мраморна плоча, нито дори някакъв надпис. „Така е по-добре“, помисли Марк. Имаше хиляди цветя по планинските поляни наоколо. А след двадесет години младите борове щяха почти да достигнат височината на дърветата от съседните широколистни гори. Клоните им щяха да се допрат до техните, като ръце, които се докосват, и постепенно, заради сянката, по поляните наоколо щяха да цъфтят по-малко цветя. Задушени от новата гора, те щяха да загинат, отстъпвайки място на папрати и мъхове. В най-добрия случай щеше да оцелее някой и друг нарцис.
И всичко щеше да бъде забравено.
Стояха там и мълчаха. Марк бе застанал точно между гората и правоъгълната поляна, сякаш се страхуваше да не оскверни мястото. Малвина се отдалечи и повървя малко из тревата. Най-високите треви ѝ стигаха до ханша. Марк усещаше, че пулсът му се ускорява. Преглъщаше малко трудно. Усети първите симптоми на кризата, въпреки че на това място те се проявяваха по-бавно. Може би заради височината. Този проклет страх от страха!
Не каза нищо и не помръдна, а само се опита да диша по-дълбоко. Малвина щеше да го чуе, но нито щеше да разбере какво се случва, нито щеше да се учуди. А можеше пък и да разбере... Защо не? Тя се обърна. Заради слънцето, което я принуждаваше да присвива очи, изражението на лицето ѝ остави впечатлението, че се усмихва на Марк. Тъжна усмивка, меланхолично примирение, кротко отчаяние. Марк се изкашля. Никога не би признал на Малвина заслугата ѝ, но започна да диша по-добре. Все пак трябваше да признае пред самия себе си, че присъствието на тази откачалка го успокоява, особено на това свято място, чиято тайна и двамата знаеха.
Сигурно стояха там повече от час. Леката светлина на слънцето изпод облаците вече бе достигнала върховете на дърветата.
– Да вървим ли към колибата? – попита нежно Марк.
Малвина не отговори, а просто го последва.
Марк се консултира няколко пъти с картата, но въпреки това прекараха повече от час в лутане из гората, в обикаляне на полянките, които много си приличаха. Сякаш Гран-Дюк наистина си бе измислил всичко. Малвина не протестираше, дори се опита да помогне на Марк, докато той се мъчеше да разчете топографския указател. Нощта вече падаше, когато двамата откриха прословутата колиба. Гран-Дюк не бе излъгал! Бе такава, каквато я бе описал в тетрадката си: овчарска колиба, а пред нея наредени един върху друг камъни, рушащ се покрив. За момент Марк се поддаде на надеждата, че Гран-Дюк ги чака вътре. По рефлекс пъхна ръка в джоба си и хвана маузера. Нямаше защо.