Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
От всички сетива и остана единствено зрението. Цялата зала се мяташе пред нея. По-отвратително замайване не бе изпитвала досега. Нямаше „горе“, нямаше и „долу“. Безчувствените й крака се подгънаха.
Опита се да каже нещо, но не помнеше никакви думи. Лежеше с долепена в пода буза и се тресеше. Само мислите й още се мятаха трескаво из главата.
Дълго остана неподвижна, преди да се подпре на лакът, ала щом се раздвижи, връхлетя я следващият пристъп. Мейгрейт се престори, че става с последни сили, изохка и се просна по лице. Нямаше сила да се бори с Фейеламор, но се надяваше тя така да е изразходвала способностите си, че скоро да бъдат изцедени.
Гледаше как Стената се появи повторно. Фейеламор забрави за Мейгрейт, която тутакси се ободри и внимаваше да не се издаде.
Постара се да извлече всичките си запаси от жизненост. Рулке се излагаше на смъртна заплаха. Сега зависеше от Фейеламор, защото очакваше тя да намери неговия Път. За да постъпи толкова неразумно, сигурно бе стигнал до пълна безнадеждност. Отвореше ли Възбраната, Фейеламор би могла да го нападне, докато той се опитва да отблъсне напиращите към Сантенар твари от пустотата.
Мейгрейт разпалваше омразата си към Фейеламор и чакаше своя шанс. Очертанията на всичко около нея се преливаха и кривяха така, че умът й почти отказваше да ги възприеме. Не биваше да изчаква прекалено дълго…
До нея стигнаха първите слабички отгласи от друга сила, също позната. Някой използваше флейтата. Помнеше това застрашително духовно излъчване още от Хависард. Мендарк… Значи задругата беше наблизо. Олекна и неимоверно, поне имаше с кого да сподели бремето. Чак тогава проумя какво може да означава намесата му. Дивата мощ на флейтата можеше да разкъса окончателно слабеещата Възбрана. И нищо не би могло да спаси Сантенар.
39. Сигналът на Пазителите
Талия зяпаше безцелно вдлъбнатината на пода.
— Единадесет години се трудих за нищо — прошепна тя, усещаше се предадена от Магистъра, на когото бе служила с неизменна вярност.
Джеви стискаше навехнатата си китка. Осейон се подпираше задъхан на стената.
— Не ми допада звученето на тази флейта — процеди Малиен. — Тежко му на Мендарк.
— Кой ще изпълнява задълженията на Магистър сега? — омърлушено попита Талия.
— Ти, кой друг! — дрезгаво се обади зачервеният Шанд. — Толкова време си неговата старша помощница.
— Да, ама той не Споделяше тайните си.
— Я се погрижи за Джеви, че пострада — потупа я по рамото старецът.
Тя се опомни и отиде при Джеви.
— Извинявай. Какво ли си мислиш за мен…
— Мисля, че ти пострада по-лошо от някакво си навяхване. Но нямам нищо против да ми превържеш китката. А после — засмя се той — бих ти помогнал на свой ред да се справиш с понесения удар.
Талия го прегърна.
— Не ме пускай, Джеви, Никога!
— Няма да те пусна.
Изненада и себе си, и нея, и всички наоколо, като я целуна по устните.
— Трябва да отидем в Шазмак — мръщеше се Игър.
— Но ще се домъкнем там много дни след като всичко е свършило — възрази Малиен.
Най-после и Тенсор влезе мудно в залата, подкрепян от двама аакими.
— Тенсор, ще отвориш ли портал за нас? — попита го тя. — Ха!
Той се отпусна на пода и изви гръб, търсеше поза, в която болките да намалеят. В безмилостното преследване бе изнемощял повече от всеки друг.
— Заклех се да не го правя повече и няма да престъпя клетвата, освен ако това не е последната ни надежда.
— Ако не влезем в Шазмак още днес — напомни Игър, — не би останала никаква надежда.
— По-скоро ще пристигнете, ако тръгнете пеша — сопна му се Тенсор. — Не съм трикръвен като Мейгрейт, нито разполагам е флейтата. Цели седмици се подготвях за първия си портал. Търсете друг изход.
— Нямам дарбата — поклати глава Игър.
— Нито пък аз — добави Малиен. — Нищо не направих и Аакан е обречен.
— Все още не е — ободри я Шанд. — И аз се бях зарекъл, че повече няма да прибягвам до достъпните ми сили. Времето обаче отменя всички клетви, ако ви сполети злощастието да живеете прекалено дълго. Не съм отварял портал досега, но знам как да го направя. А и май няма друго място освен Каркарон, където слабак като мен да успее. А вие трябва да ми бъдете опора. Талия, помня колко неуморно се опитваше да върнеш Каран и Лиан в Катаза. Отново можеш да приложиш тези способности. И ти, Игър. Тенсор, от тебе искам знанията ти.
— Как ще намериш целта? — разгоря се любопитството на Лиан.
— Нали отиваме в Шазмак? — Шанд посочи ямата в пода, оформена от дъното на машината. — Подобното се привлича с подобно. Това ще е магнитът, който ще насочи към себе си нашата игла. А ти се дръпни настрана.