Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Извинявам се — казва. Изглежда смутен. — Не ми е позволено да отворя замъка за никого без позволително писмо от съвета.
— Но това е нейна светлост майката на краля — възкликва рицарят. — И аз, заместникът на регента, до нея.
— Зная това — казва капитанът, почервенял чак до ушите. — Но без писмо не ми е позволено да отворя портите. Освен това в града има чума и не можем да пуснем никого без потвърждение от лекар, че е здрав.
— Capitaine8! — изкрещява Антоан. — Това съм аз! Придружавам вдовстващата кралица. Нима ще затворите портата пред нас?
— Не можете да влезете без писмо — капитанът е разстроен. Покланя ми се, покланя се на рицаря. — Простете ми, ваша светлост, не мога да сторя нищо.
— Целта на това е да ме оскърбят — ахвам. Готова съм да избухна в сълзи от гняв и разочарование. — Ще наредя да обезглавят този човек за това.
— Той не може да направи нищо — потвърждава думите му Антоан. — Да се върнем в Холирудхаус. Ще се погрижа това писмо да бъде подписано и да ни бъде изпратено. Така управляваме Шотландия сега. Всичко се прави от писарите. Само така поддържаме мира. С най-строги правила, и всичко се допуска само чрез писмени разрешения. Ако нямахме правила, щяхме да имаме безкрайна война. Щеше да е толкова лошо, колкото по границите, и всички щяхме да бъдем съсипани. Аз съм виновен. Трябваше да взема разрешение веднага. Не се сетих.
— Синът ми ще очаква да ме види! Кралят на Шотландия! Нима трябва да бъде разочарован?
— Веднага ще му съобщят, че сте дошли, ще му кажат, че ще се върнете. Ще му кажа, когато го видя след вечеря тази вечер. И ще взема разрешението, за да можете да дойдете утре.
— Арчибалд никога не би им позволил да ми затворят вратата.
Той премълчава дипломатично.
Арчибалд ме чака, облегнат на трона ми в залата за аудиенции. Идва при мен, когато влизам, и ме прегръща. Вижда пламналото ми и поруменяло лице и сълзите в очите ми и веднага ме успокоява, шепне любовни думи в ухото ми, издърпва ме надалече от всички хора, които чакат да се срещнат с мен: арендаторите, които са изминали цели мили, просителите с правните въпроси, кредиторите с техните длъжници, безкрайната върволица от хора с техните проблеми.
— Нейна светлост ще ви приеме утре — обявява той пред насъбралите се в залата и ме повежда към личния ми кабинет, покрай чакащите дами, и оттам в спалнята ми. Затваря вратата зад нас и развързва панделката на пелерината ми.
— Ард, аз…
— Любов моя.
Той разкопчава внимателно кадифената ми шапчица за езда и я оставя настрана. Измъква иглите от слонова кост от сплетената ми коса и тя се спуска като водопад по раменете ми. Сякаш неспособен да се сдържи, той заравя лице в нея и вдъхва уханието ми. Поколебавам се, разтърсена от страст.
— Замъкът беше заключен…
— Знам.
Умелите му ръце развързват роклята ми отзад и на раменете, измъкват ме от твърдия колосан корсаж, развързват панделките на полата ми, пускат я на земята.
— Не можах…
— Рицарят е мекушав глупак. Обожавам те.
Изхлузва украсените с бродерия ръкави от ръцете ми, повдига края на красивата ми фина ленена фуста, и я изхлузва през главата ми. Оставам пред него полугола, само по къса долна риза. Скръствам ръце на гърдите и корема си. Внезапно ме обзема ужасна свенливост. Не съм стояла гола посред бял ден пред него от раждането на бебето ни, и се смущавам от затлъстелия си корем, от отпуснатите си гърди.
Той внимателно улавя едната ми ръка и я слага на тила си, сякаш да го придърпам за целувка. Взема другата и я поставя върху предницата на бричовете си. Не носи уплътнение отпред; твърдата топлина под ръката ми е само негова, само страстта му към мен.
— О, Ард — прошепвам. Всичко, случило се тази сутрин — разочарованието ми, че не можах да стигна до сина си, заключеният замък, намеците на рицаря — всичко се изпарява при докосването му, когато ме притиска към себе си, с ръце върху голия ми задник, притегляйки ме по-близо, докато устата му се притиска в моята.
Час по-късно, когато се размърдваме в голямото легло, аз си спомням.
— Носят се слухове срещу теб — казвам.
— Винаги има слухове против видните личности — отвръща той. Седи на ръба на разхвърляното ми легло и нахлузва бричовете си по стройните си бедра. Аз седя в леглото, с вдигнат до шията чаршаф, и го гледам. Дори сега, след един час правене на любов, чувствам как страстта ми се надига при вида му. Той знае това. Стои пред мен и ме оставя да го гледам как завързва връзките на отвора отпред на бричовете си, нахлузва ленена риза върху широките си, гладки гърди, завързва белите връзки на загорялата си шия.
8
Капитане! (фр.). — Б.пр.