Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Жълтата светкавица, която Локи мярна с периферното си зрение, беше фенер, който изхвърча през борда и се превърна в любопитно зрелище за рибите в дълбините.
Локи се хвърли към компасната будка и запрелиства влажните страници на корабния дневник. Последният, набързо надраскан запис гласеше:
3-ти следобеден час 7 фестал 78 Морганте ю/юз 8 взл/сек.
Моля Йоно да спаси душите ни.
Локи не помнеше кога за последен път е имал усещането, че е третият следобеден час. Бурята бе потопила пладнето в мрак като в жлъчката на акула и призрачните светлини на пращящите светкавици сякаш прорязваха късна вечер. Бяха загубили ориентир във времето точно толкова, колкото и в пространството.
— Поне знаем, че сме някъде в Пиринчено море — надвика той врявата. — Скоро ще се измъкнем от тази бъркотия и ще огледаме, за да определим на каква ширина сме.
Де да беше толкова лесно, колкото да го кажеш! От страх и изтощение сетивата на Локи бяха помътнени — светът бе сив и се вихреше във всички посоки и той бе изповръщал последната изядена студена храна на хакборда… само боговете знаят кога. Сигурно оттогава бяха минали часове. Ако картейнски Вързомаг се бе появил в този момент на палубата и бе предложил да изкара кораба в спокойни води с магия, Локи сигурно щеше да му целува ботушите.
Отгоре изведнъж се разнесе ужасен звук — рязко изпращяване, последвано от плющенето и съскането на скъсано въже, разсякло въздуха. Мигове по-късно се чу силен трясък, а после плющене, като камшик, стоварващ се върху плът.
— Внимавайте за горе! — изкрещя Джабрил някъде отпред и връхлетялата вълна разтърси едновременно и кораба, и Локи. И тъкмо това, че загуби равновесие, му спаси живота. Той се подхлъзна на мократа палуба, а една сянка, пращейки, прелетя над лявото му рамо. Последва оглушителен трясък, писъци и внезапен мрак, сякаш го обви нещо хлъзгаво и кораво.
Платно! Локи го бутна и изпълзя изпод него. Силни ръце го сграбчиха над лактите и го вдигнаха на крака — ръцете на Джийн, подпрян на десните перила на квартердека. Локи се беше подхлъзнал на няколко стъпки надясно. Мърморейки благодарности, той се обърна и видя точно онова, от което се боеше.
Гротбрамселът се беше откъснал. Сигурно някой порив на вятъра или клатушкането на кораба го беше изтръгнал от мачтата. Беше паднал и по пътя бе разгънал и повлякъл платната от реите, а после оплетените въжета го бяха дръпнали обратно като махало над палубата. Беше покрил кормилата, а четиримата мъже, които ги въртяха, не се виждаха никакви. Локи и Джийн едновременно тръгнаха напред, борейки се с мокрото платно и изпокъсаните въжета, а върху тях продължаваха да се сипят по-дребни отломки. Локи вече усещаше, че корабът под тях съвсем е загубил посока. Трябваше веднага да хванат кормилата и да изправят курса.
— Всички! — провикна се Локи, като събра цялата убедителност, на която беше способен. — Всички на палубата! Всички, да спасим кораба!
Джийн повдигна поваления рангоут на брамсела, подпрял се на главната мачта, напрегна се и нададе вой. Дървото и платното се размърдаха, а после отново се стовариха върху палубата. Някои от дръжките на двете кормила бяха станали на трески, но самите кормила бяха почти невредими. Локи видя, че Плешивия Мазука бавно се изправя на крака зад тях. Още един мъж лежеше на палубата с размазано теме.
— Грабвай кормилото! — провикна се Локи. — Грабвай проклетото кормило! — И тогава Джабрил скочи върху него.
— Капитане! — кресна Джабрил в лицето му. — Ще се обърнем напреки на вятъра!
„А, добре — помисли си Локи. — Това поне го знам какво означава.“ Той бутна Джабрил към кормилото и хвана другото, на което вече беше застанал Джийн.
— Ляво на борд! — Локи се прокашля. Дотолкова му стигаше увереността. Пъшкайки от усилията, двамата с Джийн се напънаха да извъртят руля в нужната посока. „Червеният вестоносец“ се накреняваше към подветрената страна между огромните вълни. След миг щеше да се обърне настрани към тях и всичко щеше да бъде загубено. Тъмна вълна, невъзможно тежка, се надигна над парапета на десния борд и обля всички — но тя бе само предвкусване за бедствието, което ги очакваше.
Съпротивата на руля обаче намаля, щом Джабрил застана зад тях и напрегна сили. След малко дойде и Мазука и с усилие, педя след педя, Локи видя как кърмата на кораба отново се завърта ляво на борд и носът му отново се врязва във вълните. Спечелиха време да огледат доколко прекатурилият се рангоут е повредил въжетата.