Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Насам – каза той на Нина и тръгна нагоре по стълбите, водещи към една стаичка над дока. Тя го последва в неподредения офис, в който доминираше огромна разтегателна маса, покрита с чертежи и хелиографни копия. – Извинявай за бъркотията – каза той смутено, като включи компютъра на едно по-малко бюро и забърса със замах празните картонени чаши от кафе, натрупани около него.

— Какво е това нещо? – посочи Нина към подводницата.

— А? О, това е последният ми проект. „Водна бълха”.

Нина едва потисна смеха си.

— Какво?

— Ами това не е официалното име, разбира се. Рене искаше да я наречем „Наутилус”. Ами това е възможно най-клишираното име за подводница! Но той нали е мъртъв, така че вече едва ли има значение... Както и да е, това е свръхкавитатор.

— Я пак?

— Движи се изключително бързо – опрости обяснението Трули, като отново се съсредоточи върху компютъра. – Така, само чакай да се логна... Супер, мога да вляза в GPS системата. – След няколко кликвания с мишката на екрана се появи списък с корабите и самолетите на Корвус. – Спомняш ли си номера върху опашката на онзи самолет?

Тя му го каза. Той го вписа в полето за търсене и натисна enter.

— Чудесно, има си GPS.

Списъкът бе заменен от карта. Нина разпозна очертанията на Бахамите и южното крайбрежие на Съединените щати, от Флорида до Вирджиния. Линията, очертавана от едно жълто триъгълниче с номера на конвертоплана, водеше на север от Грейт Абако до едно място на около сто и петдесет мили от брега на Южна Каролина.

— Ето там – каза Трули. – Движи се със скорост двеста и седемдесет възела, височина десет хиляди фута.

— Накъде са се запътили? – попита Нина. – Намали мащаба, за да видим по-голяма част от картата.

Трули го направи. На екрана вече се виждаше цялата източна Америка.

Нина усети как я побиват тръпки, когато разбра накъде би могъл да води курсът на конвертоплана.

— О, Господи! – прошепна тя и започна да рови из хартиите на бюрото на Трули, търсейки линия. Постави я на екрана, удължавайки линията на настоящия курс до крайната му дестинация.

Тръпките се засилиха. Тя бе права.

— О, Господи! – повтори тя на висок глас.

— Боже! – възкликна и Трули, който също бе видял крайната точка.

Линията стигаше до Ню Йорк.

Нейният дом.

— Тя отива в Ню Йорк – каза замаяната Нина. – Откарва проклетата бомба в Ню Йорк!

Трули бързо набра няколко команди на клавиатурата и на екрана изскочи нов прозорец с повече информация за конвертоплана.

— Не, не може да бъде. Този самолет не може да покрие това разстояние, дори и да има допълнителни резервоари. Сигурно отива някъде другаде.

— Но къде? – Нина огледа картата. – Единственото друго място по този курс, което е по-близо, е Атлантик сити, но защо и е да бомбардира Ню Джърси? В това няма логика! Мислите й препускаха докато тя се взираше в жълтото триъгълниче, което показваше настоящото местонахождение на София – и Чейс. – Можеш ли да покажеш и позициите на корабите на Корвус?