Сянката на планината

бъдещи злини от страна този човек, като той не остане жив — ще е достатъчно да спаси

душите ни за по-добра бъдеща инкарнация. Въпреки че не се сещам за по-добра инкарнация

от онова, което виждаш пред себе си, та затова бих искал само Дидие да се върне на този

свят пак като Дидие — и пак да направи същото.

— Не предприемай нищо, докато не се върна, нали? Първо ще говорим, после ще правим

каквото ще правим, нали? Междувременно дръж под око Лиса, докато ме няма. Ще се

опитам да я уговоря да замине за известно време за Гоа, но и двамата я познаваме.

— Никакъв шанс — сви рамене той.

— Знам…

— Хитра лисица е тя, приятелю — каза той. — И знае какво иска и как да го получи.

— Грижи се за нея, докато се върна. Помоли Навин да ти отдели цялото си време, което

може да откъсне от Дивя, в случай че ти потрябва още някой да я следи. Ще говоря с него, ако го видя.

— Нямам нужда от помощ, разбира се, но Навин започна да ми харесва — рече

замислено Дидие.

— И аз го харесвам. Добър екип ще излезе от вас двамата. Щом стана въпрос за екипи, като се върна, ще ми се да направим комбина, Дидие, ако още ме искаш за партньор.

— Лин… искаш да кажеш… да работим заедно?

— Ще го измислим, като се върна.

— Но… да не напускаш Компанията на Санджай?

— Да. Вече я напуснах.

— Вече? И Санджай те е пуснал?

— След тази задача имам благословията му. Всъщност смятам, че той се радва да ми

види гърба.

— Не те е страх да му възразяваш. Съществуват само два вида водачи — такива, които

приемат истината, и такива, които я презират. Боя се, че Санджай я презира.

— Така е — усмихнах се.

— Много съм щастлив да чуя, че го напускаш. Ти щастлив ли си?

— Да. Само дръж под око Лиса.

— Да, да, ще я държа, с удоволствие при това.

— Да се връщаме ли при другите?

— Да! Чудесна новина, Лин, това трябва да се отпразнува! Но…

— Какво „но"?

— Ти и Карла.

— Аз и Карла какво? С Карла не сме заедно.

— Лин, разговаряш с Дидие. И най-мимолетното подозрение за любов не може да се

скрие от Дидие. Видях ви заедно. Знам всичко.

— Забрави Карла.

— Мога, ако и ти можеш. — Полуразтревожена, объркана усмивка се изписа по лицето

му. — Каквото и да правиш, с теб съм.

Върнахме се отново при Карла и Близнака. Карла погледна Дидие, после мен, после пак

Дидие и в усмивката й се промъкна снизхождение само колкото да обагри с ехидство нейната

обич.

Две млади чужденки с питиета във всяка ръка се приближиха с танцова стъпка до Дидие

и Близнака, който пое чашите, без да спира да танцува.

— С някого ли си? — попита едното момиче Близнака.

— Тук съм със себе си — отвърна той. — Не знам дали важи. Аз съм Близнака. А ти как

се казваш?

— Ей! И аз съм зодия Близнаци! — извика момичето.

— Супер, слушай сега: какво казал единия близнак на другия?