Сянката на планината

— Не съм дечко! — сопна се тя. — Да… Добре.

— Не го приемай лично — обади се Карла. — Той е писател. Мисли се за по-стар и от

дядо си.

— Ааа, че смешно! — разсмя се Винсън.

— А що се отнася до теб — скастри го Карла, — веднага пусни момичето!

Стреснат, Винсън остави Карла да дръпне Ранвей от него.

— Рандъл — каза Карла. — Знам, че не си на смяна, обаче случаят е спешен. Искам най-

чистите ти чаши и най-мръсните ти шегички и не се мотай!

— Вашата заповед е мое желание, госпожо! — отвърна Рандъл и чашите скочиха като

риби в ръцете му.

— Ама че работа! — смънка Винсън. — Тя ми отмъкна момичето!

— Тя вече твоето момиче ли е?

— Ох бе, човек… — Той обърна към мен широката си зейнала усмивка. — Нали ти казах

тогава, пред полицейското? Казах ти, че тя е единствената. Луд съм по нея. Тя наистина е

същинско чудо, а? Всеки път, щом я погледна, и сърцето ми ускорява ударите си!

— Тя е като оцеляла от самолетна катастрофа — казах.

— Самолетна…? Ама… Какво?

— Знаеш за какво говоря. Събудила се е преди няколко дни и гаджето й е лежало мъртво

до нея в леглото. Трудно се гаси такъв пожар. По-кротко, човече.

— А, да, да! Искам да кажа, че… Ей, чакай малко! Нали не смяташ, че аз се възползвам

от положението й? Аз… аз не съм такъв човек.

— Знам.

— С пръст не съм я докоснал!

— Знам.

— Няма и да го направя!

— Знам.

— Аз не съм такъв човек! — повтори той сърдито.

Изведнъж се почувствах уморен — уморен и сърдит, когато те дразни всичко, което не е

равно, бяло и няма възглавница в единия край.

— Ако те мислех за такъв, нямаше да те пусна да припариш до нея или до която и да е

моя позната.

Той се наежи, младото мъжество изпъна гръбнака му.

— Това ще го изясним, когато се почувстваш готов, готин.

— Нямам никакво време за тия тъпотии, Винсън. Познавам Ранвей отпреди теб.

Извадих я от затвора, помниш ли? Това ми дава право да ти кажа да го караш по-полека с нея.

Ако не ти харесва и ако искаш да изядеш боя, след пет минути ще съм долу при мотора си.

Гледахме се един друг, докато гордостта му се надигаше срещу моето раздразнение.

Мъже! Харесвах Винсън, той също ме харесваше, а бяхме готови да се сбием.

— Кога си се запознал с нея? — попита ме той, след като дълго се взира в мен.

— Преди онзи ден в полицейския участък.

— Защо не ми каза?

— А тя защо не ти е казала? Може би защото не ти влиза в работата. Виж, срещнах я

веднъж на улицата пред „Лео". Чакаше приятеля си да дойде и да донесе дрога. Питай нея.

— Добре, добре. Но аз държа на нея! Не виждаш ли?

— Виждам го, разбира се. Радвам се, че тя е с теб. Ето това се опитвах да ти кажа преди

малко, може би сбърках думите. Ти си свястно момче. С теб тя ще е в безопасност. Знам го.

Само не напирай толкова. Тя си имаше гадже. Той е мъртъв. Сега й е нужен приятел. Другото

може да почака, докато приятелят свърши нужната работа. Схващаш, нали?