Сянката на планината

повече да не погледнеш назад.

— И пак ще те попитам, какво да правя там?

— Да си траеш. Да печелиш за себе си от парите, които ще ти останат, и да нямаш

повече нужда от чужди пари.

— Така ли?

— Да. Истинската причина толкова много хора да искат да са богати, е, че всъщност

искат да са свободни. Свободата означава да нямаш нужда от чужди пари.

— И как точно става тази работа? — попита тя, смеейки се.

— Например като не живееш толкова разточително, спестиш малко пари и ги вложиш в

първата вноска за покупката на нова къща — твоя къща. Ти си умна. За нула време ще

умножиш къщите до пет.

— Да не живея разточително?

— Какво ли знам аз… Но с каквото и да се занимаваш в Лондон или където и да било, ще е по-безопасно от заниманията ти тук с Ранджит. Ще го пипнат и ще му нанесат тежък

удар, защото той няма да млъкне, а политическите му амбиции изнервят някои хора. По

дяволите, и на мен ми идва да го размажа, а почти не го познавам!

— Устата му е онова, което го вкара в играта. На това залага той. Ако спечели битката, лицето му ще цъфне на който си поиска политически афиш. И ще го изберат, сигурна съм! А

и защо да млъква, като е прав?

— Това не е безопасно за теб, ето защо.

— Чакай да ти кажа нещо за безопасността — измърмори тя, прилепила лице в гърба

ми като до възглавница. — Безопасността е пещера, хубава топла пещера, но светлината е

там, където е приключението.

— Карла — казах, като внимавах да не помръдвам, — представа си нямащ колко е

готино да те слушам така, без да те виждам.

— Такова магаре си! — отвърна тя, неподвижна.

— Не, наистина е страхотно. И слушах. Чух всяка дума. Виж, според мен… но кой ли

съм аз… да си с правилната жена, е достатъчно голяма мечта. Но ако някой мъж иска цял

един град, нещо с него не е наред.

— По-малко от теб не е наред, повече от теб не е наред, а съизмерно с теб! — разсмя се

тя.

— Не можеш да се прибереш у дома — заявих твърдо, стиснал здраво дръжките на

мотора, — защото не знаеш какво те очаква. Не можеш да останеш и тук, защото знаеш какво

те очаква.

Радвах се, че не вижда лицето ми. Радвах се, че не се отдръпва.

— Виж, Карла, ти навярно вече си в списъка на най-активно издирваните. А аз

несъмнено съм в него. Ние сме каквито сме, а такива като нас нямат място в живота на хора

с обществени амбиции. На тях им е трудно, но за нас е много по-тежко, ако всичко рухне и те

търсят на кого да стоварят вината.

— Аз съм добре — измърмори тя. — Знам точно какво правя.

— Не искам да мисля, че нещо може да се случи с теб, Карла. А Ранджит ме принуждава

да мисля. И то много. Затова не го харесвам. По един или друг начин накара всички да го

включат в наказателния си списък. Имай милост. Прати ми картичка от Лондон, за да имам