Сянката на планината

Автор: Робертс Грегори Дэвид
Год: 2017
Язык: болгарский
Год: Zамония
ISBN: 9786199087701
Переводчик: Светлана България Комогорова
Жанр: Биографии и мемуары

Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:

„Дългоочакваното продължение на ШАНТАРАМ не може да се вмести в никакви рамки — в това е и неговата прелест. Главният герой Лин — Шантарам — избягалият австралийски затворник, кръстосва Бомбай с мотора си, не се бои да влиза в стълкновения, цитира класици и доблестно се опитва да излекува разбитото си сърце. — Publishers Weekly „Майсторски написан киносценарий във формата на роман, където под измислени имена се появяват реални лица… — Kirkus Review „ШАНТАРАМ беше и остава международен суперхит, СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА също е обречена на успех. — Libraiy Journal „Някои епизоди вземам от живота си и описвам почти без изменение, други съчинявам въз основа на опита си. ШАНТАРАМ и СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА са романи, не автобиографии — и фактологическата истина в тях не е най-важното нещо. За мен по-важна е другата достоверност — психологическата. Много се забавлявам, когато ме питат как е Карла… Прекрасно е, когато хората смятат, че всичко е точно така — от първата до последната дума: значи достоверно съм го измислил. Но една достоверност не е винаги достатъчна — читателят трябва да получи нещо, заради което да се връща отново и отново, да се пречиства и да намира всеки път по нещо ново за себе си, нещо на още по-дълбоко ниво… Затова в СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА използвам толкова алегорични връзки с „Енеида и с „Епоса за Гилгамеш… Алегориите са като призраците: невидими и вездесъщи, те пронизват моя текст, разказвайки свои собствени истории… Грегъри Дейвид Робъртс *** Грегъри Дейвид Робъртс е роден в Мелбърн през 1952 г. След разпадането на брака си развива хероинова зависимост, извършва 24 банкови обира с пистолет-играчка и само за три месеца успява да задигне 38 000 долара. Наричат го „бандита джентълмен заради това, че по време на обирите си носи костюми от три части използва думи като „моля и „благодаря. Заловен е и получава 19-годишна присъда, която излежава в затвор с максимална степен на сигурност. Две години по-късно успява да избяга от там посред бял ден и се превръща в най-търсения бандит на Австралия. По-късно се свързва с Бомбайската мафия, за която работи години наред. Действа като контрабандист на злато, валута, фалшиви паспорти, които изнася за Нигерия, Заир, Ирак, Мавритания, Шри Ланка и участва във войните на муджахидините в Афганистан срещу Съветския съюз… През 1990 г. е заловен окончателно и е върнат в Австралия за доизлежаване на присъдата си. В затвора Грегъри Робъртс написва шедьовъра си ШАНТАРАМ. СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА е неговото продължение.

Перейти на страницу:

спокойствие.

— Милост — промълви тихо тя. — Любимата ми неесенциална добродетел. Струва ми

се, че си бил готов за този мотоциклетен разговор.

— Бях прав, нали? Адски е готино.

— Не е зле — промърмори тя. — Сега мой ред ли е?

— Твой ред ли?

— Да.

— За мотоциклетни излияния?

— Да.

— Да, давай с излиянията — казах уверено. Никак не внимавах какво си пожелавам.

Тя се притисна по-плътно към мен, устните й почти ме докосваха.

— Готов ли си?

— За какво да съм готов?

— Нямаш ли нужда от кафе или джойнт?

— Добре съм си. Много ми е добре.

— Е, хубаво — каза тя. — Отпусни ми драматична пауза. — Но…

— Млъкни! Сега изчакваш драматично. Последва драматичната пауза.

— Това… шибано… направо… трансцедентно прибиране у дома — каза тя най-сетне, като мълвеше думите, допряла устни до кожата ми — разцепи Космоса и времето, скъпи.

Когато прескочи от втора направо на четвърта скорост и пришпори мотора, когато профуча

между пътническия автобус и цистерната за вода, душата ми се откъсна от тялото. Докато

влизахме в затварящата се пролука и се понесохме с рев през нея, един глас в главата ми

повтаряше: „О, да… О, да… Господи… Господи… " чак докато стигнахме у дома.

Тя млъкна и накара сърцето ми да спре.

— Как се справям оттук, Шантарам, без всичките си царици? Отлично. Справяше се

отлично. Извърнах се на седалката така,

че да виждам частица от лицето й.

— Мислех, че не вярваш в Бог, Карла — усмихнах се.

— Че кои сме ние да вярваме в Бог? — Само ресниците деляха устните й от лицето

ми. — На всекиго би трябвало да му е достатъчно, че Бог вярва в нас.

Можехме да се целунем. Трябваше да се целунем.

— Мисля, че трябва да поговоря с Лиса. — Думите прорязаха гърлото ми. — Ти мислиш

ли, че трябва да говориш с Ранджит?

Бавно се откъсна от мен, докато сенките покриха лицето й. Пак се обърнах напред. Тя не

каза нищо и затова заговорих аз:

— Трябва да поговоря с нея.

— Това можеш да го сториш и тук — каза тихо тя.

— Как така?

— Лиса е тук, в хотела. Близнака и Скорпиона правят купон в пентхаус апартамента.

Всъщност са наели целия етаж. Тази вечер официално празнуват нанасянето си. Всички са

там горе. Затова пред хотела непрекъснато сноват лимузини. Затова те помолих да ме

оставиш тук.

— Но… защо не го спомена досега?

— А ти защо не знаеше?

Добър въпрос. Не можех да отговоря.

— Там ли отиваш? — попитах я, все тъй взрян напред.

— Смятах да те помоля да си ми кавалер.

— Ранджит няма ли го?

— Ранджит тази вечер е другаде, на месечното заседание на Градския съвет. Преди

няколко дни Дидие обеща да ме изпрати до нас и да пийне с мен вкъщи. Но бих искала ти да

ме заведеш на купона. Навит ли си?

Исках да видя Лиса и да разбера, че е в безопасност. Исках да видя и Дидие, за да ми

докладва за последиците от престрелката в „При Леополд". Основателни причини да отида.

Ала се боях да остана по-дълго с Карла. Не я бях виждал две години, а на връщане у дома в

града остров тя бе тъй близо до мен, бе като криле на гърба ми. И тъй като това беше Карла, нищо не се получаваше лесно. Тя искаше да опази мъжа си жив поне още няколко месеца —

беше студенокръвно, но не ми пукаше. Бяха я карали да страда и в отговор причиняваше

страдания; знаех обаче, че в нея няма дори капка злина, точно както знаех, че не би

навредила безпричинно нито на Ранджит, нито на другиго. Тя бе твърде силна за света, който

познаваше, аз обичах това в нея и мислех, че ако я погледна още веднъж, няма да имам

смелост да се откъсна от нея.

— За мен ще е чест да те заведа на партито, Карла — казах, впил поглед напред.

— За мен ще е чест да те придружа, Шантарам. Да тръгваме. Искам да видя дали

танцуваш така, както пришпорваш мотора, или го пришпорваш, както танцуваш!

ТРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

ПАРКИРАХ МОТОРА ПОД НАВЕСА пред входа на хотела и щом се обърнах да я

погледна, всичките шестнайсет царици впериха очи в мен. Вцепених се.

— Добре ли си?

— Разбира се, защо?

— Изглеждаш като настъпен — каза тя.

— Не, добре съм.

— Сериозно?

— Да. — Извърнах очи от този шах и мат. — Добре съм.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?