![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Хюрем усети за какво си мисли Михримах и веднага се намеси:
– И какво по-нататък?
– „С известно колебание дали да го кажа... – продължаваше по нататък докладът на главния лекар. Михримах четеше вече всяка дума натъртено. – ...че се взе решение да се направи прочистване на косата на въпросната личност...“ – В паузата добави от себе си: – Ооо, отвратително! „...Да се прегледа косъм по косъм цялото тяло, където може да се е загнездил и да живее този паразит, да се обработят корените на косата с гореща вода и да се разреше старателно с кехлибарен гребен. И още: там, където по кожата на главата има кървави точки, да се издълбаят и гнездата на лошия паразит“.
„Виж ти!“ – представи си цялата тази сцена Михримах. Седнал Рюстем, разсъблякъл се пред изпратените от баща й мъже, позволил им да го оглеждат отсам-оттам, и като открили и му показали въшките, взел, че се зарадвал: „Видяхте ли, имам въшки. Всичко това е клевета. Ето го доказателството!“ Добре де, и какво? Защо един мъж би се съгласил на подобно унижение? За да се ожени за нея ли? Беше абсолютно сигурна че не е това. Човекът си имаше две причини да понесе този позор. Първата – знаеше, че ако не позволи да му се направи преглед за въшките, щеше да му хвръкне главата. И втората – искаше да вземе дъщерята на султан Сюлейман, доказвайки, че е въшлив, и така да си отвори широки вратите към славата.
– Михримах, давай нататък, дъще! Изглежда, стигнахме до най-важното място.
Тя погледна сърдито към майка си и продължи да чете:
– „Във връзка с това, аз и петимата лекари сме щастливи да съобщим, че човекът не страда от онази безпощадна болест, с която е наклеветен, и няма никакви пречки да сключи брак“.
„Неизбежно е!“ – помисли си Михримах.
Нямаше вече никакъв смисъл да продължава с тази клевета. И да упорстваше, никой нямаше да й повярва. Рюстем имаше само въшки, само толкова!
Обърна се и тръгна към вратата. Вече излизаше, когато майка й вик на отзад:
– Михримах!
Обърна се и простреля засмяното лице на майка си с оловен поглед.
– Знам колко се радваш, че твоят бъдещ съпруг се оказа въшлив. Виж капризите на съдбата! Кой би предположил, че една-две въшки ще изкопаят гробовете за сина на Гюлбахар и за Ибрахим?
– И моят! – изрече на един дъх, докато отваряше вратата. – Да видим колко ще е хубаво да се живее в гроба, където ще заровим враговете си.
– Не те разбрах, дъще.
– Искам да кажа, че техният гроб ще бъде в земята, а моят – в леглото, където ще бъда напъхана насила. Те ще бъдат обвити в мъртвешки савани, а Михримах – в коприни. Това е единствената разлика.
Изправи рамене, вдигна глава и излезе, без да затвори вратата.
Имаше още един коз. Михримах щеше да пусне в ход и него.
***
Понесе се друга клюка: „Господарят щял да направи въшливия Рюстем везир!“.
„Мама и минута не стои със скръстени ръце!“ – заключи Михримах.
А нейните дни се изнизваха безцелно. Че щеше да си изиграе коза, щеше, но това беше една ялова надежда.
Нима можеше султан Сюлейман да даде дъщеря си на друг, след като вече си е казал думата? И то на един голтак? На един босоног моряк?
Нощем, когато останеше насаме, тя си мислеше: „Разбира се, медальонът има две страни. Той дали ще те поиска? Ами ако каже, че двамата не сме хора от една черга, какво ще стане? Краят на цялата тази работа ще е една отсечена глава. Баща й нямаше да остане само с отказа си, като нищо щеше да откъсне красивата глава на Исмаил. Съвсем ясно съзнаваше, че нямаше и как да очаква този човек да заяви: „Искам да се оженя за принцесата. По волята на Аллах и по съвета на Пророка, дай ми ръката на дъщеря си, падишах!“
Пак не се беше наспала добре. Тежките мисли я връхлетяха още от събуждането. Потънала в тях, тя дори не чу припряните разговори отвън. Вратата се отвори. Михримах се озова пред майка си.
– Валиде!
– Невесто! – нарече я Хюрем. Гласът й прозвуча не като покана, а направо като заповед.
Беше безкрайно убедена, че Михримах ще я последва, обърна гръб и излезе.
Двете, майка и дъщеря, вървяха по дългите, преплетени, тъмни коридори. Следваха ги още трима: Мерзука, главният евнух Джафер и Есма. Михримах едва успяваше да догонва майка си. Толкова бързо вървеше Хюрем.
– Къде отиваме, мамо?
– Има нещо, което искаме да ви покажем, дъще.
– Няма ли да се откажете от това протоколно общуване, мамо, та ни сме си само двете.
Хюрем се засмя, като чу, че дъщеря й неволно заговори по дворцовия маниер.
– А вие, дъще, няма ли да се откажете?
– Поне се опитвам!
– Как искате да ви говоря, дъще?
– Ами например „искам да ти покажа нещо“. Майките така приказват с дъщерите си.