Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Направихме по четири тегела — равен резултат. Графинята се приближи и каза:
— Няма ли най-после да пораснете, глупаци такива. Тая ваша игра никак не ми харесва. Тъпа е. И някой от двамата ще пострада. — После добави: — Къде е Елиът?
Погледнах към дъното на басейна. Присвих очи. Какво прави тоя, мама му стара! Лежи по хълбок ли? Да му еба майката! Изведнъж истината ме тресна като ковашки чук и без дори да се замисля, се гмурнах към дъното да го вадя. Не мърдаше. Грабнах го за косата, дръпнах рязко с дясната си ръка и направих с всички сили ножица с крака да го отлепя от дъното и да го повлека към повърхността. Благодарение на водата тялото му беше почти безтегловно. В мига, в който се показах отгоре, изметнах ръка надясно, при което Елиът полетя и се приземи на ръба на басейна, върху цимента. И беше мъртъв. Умрял!
— Обожемой! — изпищя Надин и сълзите рукнаха по лицето й. — Елиът е мъртъв! Спаси го!
— Бягай да викнеш линейка! — изревах. — Бързай!
Опипах с два пръста сънната му артерия. Никакъв пулс. Грабнах китката. И там нищо. Приятелят ми умря! — помислих си.
В този миг се чу рязък писък откъм Елен Лавин:
— О-о-о, божичко, не-е-е! Не ми вземай мъжа! Спаси го, Джордан, моля те! Не го оставяй да умре! Не мога без мъжа си! Две деца имам! О, не! Не сега! Моля те! — и се разрида неутешимо.
Усетих, че около мен са се струпали хора — Гари Делука, Артър и Сони, Гуин и Роко, дори бавачката беше грабнала Чандлър от детското басейнче и беше дотичала да провери какво става. Видях Надин да тича към мен, вече обадила се за линейка, а думите отекваха в ушите ми — Спаси го! Спаси го! Трябваше да му направя изкуствено дишане, както ме бяха научили навремето.
Трябва, мислех си, но за какво ми е? Няма ли да е по-добре Елиът просто да умре? Куп неща знае за мен, а някой ден агент Коулмън все ще изземе банковите му извлечения, нали? И така, както Елиът лежеше мъртъв отпреде ми, неволно си дадох сметка колко удобна всъщност би била смъртта му. Мъртвите не говорят… Трите думи завладяха ума ми, умоляваха ме да не му правя изкуствено дишане, да оставя да заровят с него и тайните за пъклените ни сделки.
Да не говорим, че той беше бичът на моя живот — той ме бе върнал към куалудите, след като сума ти години не ги бях вземал, той ме пристрасти към кокаина, той ме вкара със сума ти пари покрай мишата си дупка, което си беше равносилно на това, да ме е обрал. И къде отидоха всички тези пари? Да подхранват манията му за хазарт… и пристрастеността му към дрогата… и проблемите му с данъчните власти. Агент Коулмън никак не е глупав и щеше да се възползва от тези му слабости, особено от проблемите с данъчните, заради които ще заплаши Елиът с пандиз. При което Елиът ще отвори ей такава уста да свидетелства срещу мен. По-добре да го оставя да умре, за Бога, след като… мъртвите не говорят…
Някъде зад мен обаче всички викаха „Не спирай! Не спирай! Не спирай!“ — и аз изведнъж се усетих: та аз вече му правя изкуствено дишане! Докато съзнателният ми мозък е спорел по въпроса, нещо много по-властно е щракнало в мен и се е наложило над мислите ми.
Осъзнах, че устата ми е притисната в тази на Елиът, че дробовете ми помпат въздух в неговите, после вдигнах глава и започнах да натискам ритмично гръдния му кош. Спрях за миг и го погледнах.
Нищо! Майка му стара! Още е мъртъв! Как е възможно! Та нали правя всичко като по учебник! Защо не идва на себе си?
Изведнъж се сетих за една статия за хватката Хаймлих и как я използвали да спасят удавено дете. Обърнах Елиът по корем и го сграбчих с двете си ръце. Стиснах с всичка сила. Прас! Щрак! Кръц!… Май му изпочупих ребрата, рекох си. Обърнах го пак по гръб, но още не беше почнал да диша.
Край. Умря. Вдигнах насълзени очи към Надин и казах:
— Не знам какво друго да правя! Не мога да го върна!
И пак чух Елен да пищи с все сила:
— Обожичко! Одечицатами! О Боже мили! Не спирай, Джордан! Не спирай! Трябва да спасиш мъжа ми!
Елиът беше целият посинял и от очите му се изцеждаха и последните отблясъци светлина. Помолих се безмълвно и поех колкото можах въздух. И с всичката останала в дробовете ми сила изстрелях в устата му струя въздух, при което усетих как стомахът му се наду като балон. После внезапно оттам изскочи чийзбургерът му и той повърна в устата ми. Започнах да се задушавам.