Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Без да каже нито дума, Кайтай отви въжето и го хвърли към Арарис. Той го хвана и докато Кайтай го придърпваше към себе си, прибра меча си в ножницата и затегна примката на крака, точно както по-рано беше направила Исана.
След това той прекрачи в празното, залюля се напред-назад и започна бавно да се издига, когато Кайтай започна да дърпа въжето.
Исана се втренчи в младата жена. На Кайтай не й бяха нужни повече усилия да изтегли на акведукта Арарис заедно с бронята и оръжията му, отколкото преди за нея самата, и секунда по-късно Исана разпозна този леко отсъстващ поглед на Кайтай. Достатъчно често беше виждала същия израз да се появява на лицето на брат й, когато работеше в холта.
Кайтай използваше призоваване на земни фурии, за да стане по-силна.
Щом Арарис се озова до тях, Кайтай хвърли следващото въже на Тави. Той също се върза и скочи от покрива на Кулата.
Арарис, отбеляза Исана, хвана въжето зад Кайтай, като внимателно следеше напредъка на младия мъж, докато безпокойството и разочарованието, които изпитваше, защото не може да го обезопаси или ускори, не покри Исана като грубо, мокро зебло.
После Тави се покатери на акведукта, лицето му беше зачервено от вълнение. Той се изправи на крака, погледна Кайтай и каза:
— Не искам да го чувам.
Кайтай се усмихна, но не каза нищо.
Исана се обърна и се загледа във Варг, приклекнал на ръба на кулата — червените му очи светеха в здрача.
— Според мен — прошепна тя, — то е… доста голямо.
— Той е голям — съгласи се Тави, като леко натърти върху първата дума. Погледна Кайтай, която приготвяше последното въже, сплетено от няколко по-тънки въжета.
— Дори да го усилиш, сигурна ли си, че ще го издържи?
Тя направи пауза, за да го дари с кратък, но много красноречив поглед.
Тави се намръщи, но вдигна ръце в знак, че се предава.
Кайтай хвърли единия край на въжето, на който беше завързан голям възел за тежест, през акведукта. Въжето се завъртя около акведукта и Тави се наведе, за да го хване, когато направи пълен оборот. Подаде го на Кайтай и тя завърза останалата свободна част от въжето, след което хвърли другия край към Варг.
Канимът улови въжето, бързо го огледа и пристъпи напред, вмъквайки крака си в примката в края му. После рязко обърна глава към стълбите.
Исана видя полуоблечен мъж с копие в ръка да се втурва по стълбите към покрива.
Той диво се огледа наоколо, изумен от това, което вижда на покрива, но след това погледът му се спря на Варг, той вдигна копието си и го хвърли с едно плавно, злобно и мощно движение.
Варг се изви, сякаш искаше да отскочи настрани, но краката-лапи се подхлъзнаха по леда, заплетоха се във въжето и го свалиха долу. Исана чу грозния звук от удара и яростен, нечовешки рев разкъса нощния въздух.
— Варг! — възкликна Тави.
Канимът веднага възстанови равновесието си и Исана чу как ноктите на подобната на лапа ръка се забиват в леда, когато той се изправи и издърпа копието от крака си.
В ръцете на канима то изглеждаше като детска играчка. Варг вдигна копието за хвърляне, но след това, изглежда, се поколеба за секунда и вместо да го метне с върха напред, той го хвърли като нож и тежката му дръжка се завъртя във въздуха като перка.
Гвардеецът се опита да се отклони, но сега беше негов ред да разбере, че леденият покрив е опасен. Човекът по-скоро се подхлъзна, отколкото да се отдръпне, и дървената дръжка на копието го удари с достатъчно сила, за да го събори обратно по стълбите.
Варг се обърна и се втурна към ръба на парапета, но когато се опита да стъпи на него и да скочи, раненият му крак изглежда поддаде под него. Той протегна едната си ръка, опитвайки се да запази равновесие…
… и се хвана за голия камък на зъбеца.
Раздаде се силен взрив, подобен на миниатюрен гръм, и гаргойлите на покрива мигновено и със страшна грациозност се пробудиха към живот.
Най-близкият беше на не повече от пет фута от Варг и веднага скочи върху канима. От атаката на гаргойла, който се стовари с огромната си тежест върху ръцете и здравия му крак, Варг падна и се сви, продължавайки да се търкаля.
Канимът беше толкова огромен и имаше толкова мощен скелет, че нападналия го гаргойл отлетя към парапета и се претърколи през ръба, извивайки се диво — докато един от грозните му крайници не се заплете във въжето, което все още свързваше крака на Варг с каменния акведукт.