Отдел Убийства: Главният заподозрян

Настя успя да издири сред чиновниците от Външно двама колеги от института и единият от тях все пак успя да й уреди половинчасова среща с човек, запознат с въпросите на съвременната японска култура.

— Накахара? — вдигна вежди японистът, след като изслуша Настиния въпрос. — Не, не съм чувал за такъв писател. Във всеки случай не е познат в Япония.

— Тогава ще задам въпроса така. Има ли сега в Япония писател, който успешно да пише детективски романи или трилъри?

— Има такива — веднага се съгласи човекът от Външно. — Наистина не са много, могат да се изброят на пръстите на едната ръка, такава литература е в разрез с националните културни традиции и не се смята за престижна, не е предназначена за интелектуалния елит. Но безспорно има такива автори. Наскоро там изгря много ярка звезда. Отори Митио. И всъщност веднага завоюва световна слава. Превеждат го на много езици, правят филми по книгите му. Между другото, ще ви разкажа нещо любопитно. Знаете ли, че индийската кинематография произвежда примерно осемстотин и петдесет филма годишно?

— Колко?! — ужаси се Настя.

— Осемстотин и петдесет. Всеки щат си има киностудия и произвежда собствена филмова продукция. Въпросът е откъде да взема сюжети. Та те с голямо удоволствие използват като първоизточник не само книги, но и чужди филми. Преди две години по нашата телевизия показваха един такъв шедьовър. Откраднали изцяло „Завръщане в рая“, дума по дума, само че пренесли действието в Индия и от австралийци героите се превърнали съответно в индуси. А в останалото — пълна идентичност. Разказвам всичко това, за да разберете, че Отори Митио е много популярен там. Почти по всичките му книги има филми, главно в Щатите, Турция и Китай. И филмите до един са преработени от индусите и са излезли на екрана. Такава стока се търси, тя е с динамично действие, което на практика се развива по целия свят, има много европейски герои и същевременно любопитна източна специфика. Спокойно мога да твърдя, че Отори Митио е един от най-богатите писатели в момента.

— Защо не го издават у нас в Русия? — учуди се Настя. — Та сега много се търси такава литература.

— Сигурно не ни е по джоба — поясни човекът от Външно. — Автори от подобна класа искат огромни хонорари, а нашите издатели все още не могат да ги плащат.

— Но нали у нас излизат книгите на Шелдън, Колинс, Лъдлъм. Това също са автори със световно име и мисля, че и хонорарите им не са малки. Мигар японецът иска повече?

— Напълно е възможно. А може просто да не иска да си има работа с руските издатели. Например не вярва в качеството на превода или не го удовлетворява полиграфията. Извинете, но изгубих нишката на нашия разговор, а времето си върви. Какво по-точно искахте да научите от мен? Защо културните ни връзки с Япония не са обхванали известния писател ли? Или нещо друго?