Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
Михаил Ефимович разгледа старателно около шейсетина снимки, дълго се взира в лицата.
— Не. Не познавам никого от тези хора. Никога не съм ги срещал.
— Напълно ли сте сигурен? Не грешите ли?
— Напълно съм сигурен. А вие показвахте ли им моя снимка?
— Показахме — отвърна вяло Коротков. — Никой не призна, че ви познава.
— Виждате ли, значи не греша. Слушайте, да ви кажа честно, страшно ми омръзна да стоя тук. Не можете ли да ме освободите да си ходя?
— За съжаление ще се наложи да потраете още. Престъпникът трябва да е сигурен, че замисълът му е успял и ние подозираме само вас и никой друг.
— И какво ще стане, ако разбере, че сте сигурни в невинността ми?
— Разберете, Михаил Ефимович, това, което е направил този човек, изисква огромни усилия и зла воля. Всичко, което е направил той, е насочено срещу вас. Това означава, че той не просто много иска да ви унищожи. Това е станало смисъл на живота му. И ако разбере, че сме ви повярвали, няма да се спре. Все едно, ще се старае да стовари върху вас вината за тежките престъпления. А това са нови жертви. Помислете за тях. Той се опитва да разиграва картата „маниак хомосексуалист с влечение към момчета“. Ако ви пуснем днес, утре или вдругиден ще намерим поредния труп на юноша с улики, директно насочващи към вас. Това ли искате?
Разбира се, Черкасов не искаше това.
Не беше лесно да се намерят контакти със сътрудниците от Външно, които се занимават с културните връзки с Япония. Това бяха заети хора, не искаха да си губят времето за разговори с Московската криминална милиция, още повече че разговорите щяха да носят някакъв съвсем нелеп характер.
Настя успя да издири сред чиновниците от Външно двама колеги от института и единият от тях все пак успя да й уреди половинчасова среща с човек, запознат с въпросите на съвременната японска култура.
— Накахара? — вдигна вежди японистът, след като изслуша Настиния въпрос. — Не, не съм чувал за такъв писател. Във всеки случай не е познат в Япония.
— Тогава ще задам въпроса така. Има ли сега в Япония писател, който успешно да пише детективски романи или трилъри?
— Има такива — веднага се съгласи човекът от Външно. — Наистина не са много, могат да се изброят на пръстите на едната ръка, такава литература е в разрез с националните културни традиции и не се смята за престижна, не е предназначена за интелектуалния елит. Но безспорно има такива автори. Наскоро там изгря много ярка звезда. Отори Митио. И всъщност веднага завоюва световна слава. Превеждат го на много езици, правят филми по книгите му. Между другото, ще ви разкажа нещо любопитно. Знаете ли, че индийската кинематография произвежда примерно осемстотин и петдесет филма годишно?
— Колко?! — ужаси се Настя.
— Осемстотин и петдесет. Всеки щат си има киностудия и произвежда собствена филмова продукция. Въпросът е откъде да взема сюжети. Та те с голямо удоволствие използват като първоизточник не само книги, но и чужди филми. Преди две години по нашата телевизия показваха един такъв шедьовър. Откраднали изцяло „Завръщане в рая“, дума по дума, само че пренесли действието в Индия и от австралийци героите се превърнали съответно в индуси. А в останалото — пълна идентичност. Разказвам всичко това, за да разберете, че Отори Митио е много популярен там. Почти по всичките му книги има филми, главно в Щатите, Турция и Китай. И филмите до един са преработени от индусите и са излезли на екрана. Такава стока се търси, тя е с динамично действие, което на практика се развива по целия свят, има много европейски герои и същевременно любопитна източна специфика. Спокойно мога да твърдя, че Отори Митио е един от най-богатите писатели в момента.
— Защо не го издават у нас в Русия? — учуди се Настя. — Та сега много се търси такава литература.
— Сигурно не ни е по джоба — поясни човекът от Външно. — Автори от подобна класа искат огромни хонорари, а нашите издатели все още не могат да ги плащат.
— Но нали у нас излизат книгите на Шелдън, Колинс, Лъдлъм. Това също са автори със световно име и мисля, че и хонорарите им не са малки. Мигар японецът иска повече?
— Напълно е възможно. А може просто да не иска да си има работа с руските издатели. Например не вярва в качеството на превода или не го удовлетворява полиграфията. Извинете, но изгубих нишката на нашия разговор, а времето си върви. Какво по-точно искахте да научите от мен? Защо културните ни връзки с Япония не са обхванали известния писател ли? Или нещо друго?