В земята пламък се крие

— Тогава се съмнявам, че Най-възвишеният би могъл да изпълни целта си. Не можеш да попречиш на промяната си. В крайна сметка всичко се променя в една или друга степен. Но можем да попречиш Нему.

— Добре — каза тихо младежът. Ако ти ме оставиш на спокойствие, и аз ще го сторя.

След малко дискусията се пренасочи в преглед на приключенията им. Хауфутът в типичния си маниер оспорваше намесата на Най-възвишения, подкрепян на моменти от Те Туахангата. След първоначалния си изблик Лийт запази мълчание, а брат му, изстрадал много повече от другите през последния месец, спеше тихо на земята. Ескейнската жена не бе казвала нищо с дни, мълчеше и сега, взирайки се в сивотата наоколо и вътре в себе си — реалността на света извън Инструър, ярък с живот и мрачен с гибел, я бе разстроил. Фемандерак разгорещено защитаваше Най-възвишения, а Кърр разкри, че е мислил задълбочено над тези въпроси, признавайки, че усещал наличието на някаква съдба. Джугом Арк трябвало да бъде открита, спореше той — щяла да бъде намерена, тяхна орис било да я открият. Единственият начин да не изпълнят съдбата си, бил да спрат да се движат, да се откажат.

— Ние спряхме — отбеляза Уизаго.

— А предаде ли се? — запита го Кърр с вдигнати вежди.

— Бих желал. Макар да имаме вода в изобилие, отговор на молитвите ни отпреди няколко дни, храната ни почти е на свършване. Ще трябва да караме с каквото намерим. Което не е проблем в сухо време. Двамата с Туа можем да ловуваме, а вероятно и вие имате опит и в това, но докато вали, животните стоят в леговища, хралупи и бърлоги. Дори птиците не си показват човките навън. Не разполагаме с ясен път, а дъждът несъмнено е предизвикал свлачища и изпълнил реките, така че долините са непроходими. Изгубени сме. Измокрени. Скоро ще бъдем и гладни. Как ще продължим?