Съдбовният кораб [bg]

Изгревът настъпи сред разочарование. Високото жълто слънце разкъсваше мъглата на блуждаещи призраци. Довяха се облаци, покрили слънцето, и надолу се стрелна нерадостен, хладен дъжд. Брашън нареди да се подготви корабната лодка, а през това време той се взираше към Заграба. Едва можеше да разпознае града. Издигнатата светлина от предната нощ се оказа наблюдателна кула. Кейовете бяха преместени, опрели гърбове в складове, построени с пресен дървен материал. В покрайнините на града стояха кухите останки от изгорели постройки, сякаш разгърнал се пожар бе сътворил изградения наново град. Съмняваше се, че е било злополука. Наблюдателницата говореше за хора, решени да не допуснат да бъдат изненадани отново.

Той се усмихна хищнически. Вероятно щяха да се разстроят, след като забележеха странния съд в пристанището си. Обмисли възможността да изчака на борда човека, когото щяха да изпратят да го разпита, но се отказа. Щеше да бъде самоуверен и дързък като името си3. Щеше да се престори, че очаква радушно посрещане, и да види докъде ще го отведе.

Вдиша дълбоко. Усмивката му го изненада — трябваше да е изтощен. Беше стоял буден почти цялата нощ и бе станал отново преди изгрев само заради удоволствието да изкара Лавой от леглото му. Беше дал нарежданията си на първия помощник. Трябваше да поддържа реда на борда и да не позволява на екипажа да напуска или да разговаря с когото и да е от хората, приближили се до кораба. Преди всичко трябваше да цари спокойствие. Клеф и другата гребна лодка на кораба бяха на разположението на Янтар. Преди Лавой да посмее да попита защо, Брашън бе добавил, че тя има отделни заповеди, на които Лавой не биваше да пречи. Междувременно искаше цялото спално бельо на екипажа да се изнесе на палубата, за да се проветри, в спалните помещения да се пусне дим, за да прогонят въшките и други вредители, и да се удари едно усърдно търкане на камбуза. Работата беше добре преценена, така че да държи и помощника, и мъжете заети — и двамата бяха наясно с това. Брашън се взираше в Лавой, докато първият помощник не прие заповедите му, макар и без особено желание. После се обърна да си ходи.