Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Джемейн безпомощно вдигна ръце.

— Ще опитам, но не мога да разчитам маските им.

Да разчита маските им? Какво приказваше той? Лоста огледа палубата. Шестима. Двама са слезли долу. Гуглата да ги отнесе — какво стори той на хората си? Видя, че Агнето не помръдва от мястото, където хвърли мечовете си. Лоста му махна чакай. Агнето му отвърна с едвам издържам. Лоста срещна погледа на Корло и кимна. Корло предпазливо придвижи ръце до предницата на ризата си, пое дълбоко дъх и след това замръзна. До врата му се появи блестящото острие на меч.

— Кой говори от името на този плавателен съд? — извика онзи, който говореше преди.

Лоста си проправи път напред:

— Аз.

— Сред вас има маг. Или не използва уменията си, или ще бъде убит. Това ясно ли е?

— Да… Тоест, да, ясно е.

Лоста се доближи до говорителя, докато не застанаха лице в лице, по-скоро лице в маска. Разглеждаше внимателно маската и напрегнато се стараеше да я запомни. Сега вече разбираше думите на Джемейн. Всичко бе изобразено на маската, за да могат всички да го видят — стига човек да можеше да разчита знаците. Той забеляза тъмноалени извивки ниско при бузите.

Говорителят се обърна, за да погледне друг от тях. Размениха си едва доловими знаци или използваха език на жестовете — не казаха и дума. Говорителят се върна към Лоста.

— Вземаме запасите ви от храна и питейна вода — произнесе той с особения си висок глас. — Вие ще предоставите работната ръка за пренасянето на нужния товар. Освен това гребците ни са изморени. Ние ще вземем най-силните от вас, за да ги заменят.

Лоста просто гледаше маската — тъмнокафявите очи бяха почти скрити вътре.

— Какво ще правите?

Маската леко се наклони на една страна.

— Указанията ни не са ви ясни? Може би трябва да говорим с някого друго? Някой, който може да разбере?

Джемейн се появи край Лоста.

— Да, почитаеми господине. Разбираме. Ще се подчиним.

С усилие издърпа невярващия гвардеец настрани.

— Сега нямаме избор — прошепна той. — Поне ще ни оставят живи.

— Та да пукнем! — яростно изръмжа Лоста, но нямаше нужда да си прави труда. Говорителят го пренебрегна тъй грижливо, че все едно бе изчезнал. Побеснял, Лоста стисна ръка върху гърлото на Джемейн.

— Аз забърках хората си в това и аз ще ги измъкна! Дай ми някаква възможност, каквото и да е… нещо.

Първият помощник дръпна пръстите му. Очите му изскачаха.

— Има само едно нещо, но просто ще те убият! — задъхано каза той.

Лоста го пусна.

— Какво? Кажи го.

Джемейн падна на колене и запухтя тежко, за да си върне диханието.

— Предизвикай говорителя.

Лоста изръмжа разбиращо; нещо му беше подсказало, че ще се стигне дотук.

— Как?