Урокът от нейната смърт [bg]

— Виж какво, детективе, благодарен съм ти. Наистина. Но просто не мога да си го позволя.

Корд се усмихна загадъчно.

— Ти не можеш да си позволиш да не се съгласиш. Поговори с хубавата си женичка. Ще намериш някакъв начин да го уредиш.

Секретарят вече нямаше търпение.

— Вие двамата защо не си приказвате за това по-късно? — Той свърши канцеларската работа и сгъна два листа подобно на призовки. Подаде единия на Кресги. — Идете до централната окръжна регистратура, за да ви вземат отпечатъци от пръстите на същия формуляр и идете в „Личен състав“ да ви изготвят лична карта със снимка. В същата сграда. Бил ще ви покаже къде е. Заверете двете неща нотариално. Луси може да свърши това ако не обядва, в противен случай идете до „Фармърс Банк“. Потърсете Сали Ан. Ще ми върнете един екземпляр.

— Но аз дори не съм го обмислил.

— Вие сте специален пълномощник, което звучи добре, но не си въобразявайте много, това е най-ниското звание при нас. Имате ли разрешително за пистолет?

— Да, имам. Завършил съм курс за лично огнестрелно оръжие. Резултатът ми беше…

— Трябва сам да си закупите оръжие, но парите ще ви бъдат възстановени до двеста долара. Автоматите са позволени, но може да използвате само разрешени заряди, ето тези тук. — Той подаде на Кресги едно лошо фотокопие. — Не бива да са по-тежки от тях. И ако обработвате спусъка, теглото му не трябва да е по-малко от девет фунта.

Кресги кимна и Корд забеляза, че той вече престана да спори.

Секретарят продължи:

— Заплатата ви е двайсет и девет хиляди и петстотин годишно, разпределена пропорционално в зависимост от времето, в което работите при нас. Ще бъдете прикрепен към Бил. Ха, ха, предвиждам нещо. Я свършете случая Гебън и пипнете тоя ненормалник, можем да ви намерим постоянно местенце тук, в окръжната служба, ако ви атестират от щатската полицейска школа.

— Освен това получавате добавки, ако работите повече от двайсет и пет часа седмично. И за семейството трябва да плащате осигуровка. Имате ли жена и деца?

— Седем.

Корд добави:

— Това са децата. Има само една жена.

— О, и още нещо… — Той подхвърли към Кресги бележник в пластмасова подвързия, около триста страници дебел. — Това е Наказателният кодекс на щата и Наръчникът на шерифския пълномощник. Прочетете ги. Научете ги.

— Да, сър. — Лицето на Кресги светеше от сдържана гордост. — Трябва ли да отдавам чест?

— Всичко е написано вътре. — Секретарят потупа Наръчника.