Третият близнак [bg]

— Тогава защо ще продават фирмата? Няма причина.

— А може би има — предположи Джийни замислено. — В продажбата вероятно са видели възможността да ускорят процеса. С парите Пруст ще финансира президентската си кампания. Ако стигнат до Белия дом, ще могат да продължат с изследванията си… и да ги приложат на практика.

— Във Вашингтон Пост днес пише за идеите на Пруст — рече мрачно Чарлз. — Не бих искал да живея в свят като неговия. Ако всички бяхме агресивни и послушни войници, кой ще пише поеми, кой ще свири блус и кой ще излиза на антивоенни походи?

Джийни вдигна вежди. Видя й се странно да чува такива думи от стар военен.

— Но бедата не е само в това — каза тя. — Фактът, че хората се раждат различни, си има причина. Еволюцията се извършва по метода на пробата и грешката. Не можеш да избегнеш грешките на природата, без да елиминираш и успехите й.

Чарлз въздъхна:

— И всичко това означава, че не съм баща на Стив.

— Не говори така.

Той отвори портфейла си и извади една снимка.

— Трябва да ти кажа нещо, Джийни. Изобщо не ми е идвало наум за всичко това с клонирането, но винаги съм гледал Стив и съм се питал дали изобщо в него има нещо от мен.

— Не го ли виждаш? — попита тя.

— Прилика ли?

— Не физическа прилика. Обаче Стив има дълбоко чувство за дълг. Нито един от другите клонинги пет пари не дава за дълга. Взел го е от теб!

Мрачното изражение на Чарлз не напусна лицето му.

— В него има и лоши неща. Знам го.

Тя докосна ръката му.

— Слушай, Стив е бил това, на което аз казвам диво дете — непослушен, импулсивен, безстрашен, кипящ от енергия… нали?

— Точно такава е истината. — Чарлз се усмихна плахо.

— Същите са били и Денис Пинкър, и Уейн Статнър. Почти невъзможно е да възпиташ такива деца правилно. Затова Денис е убиец, а Уейн — садист. Но Стив не е като тях… и причината за това сте вие с майка му. Само най-търпеливите и най-решителни родители могат да възпитат такива деца и да ги направят нормални човешки същества. И Стив е точно такъв.

— Дано да си права. — Чарлз отвори портфейла да прибере снимката, но Джийни го помоли да я види. Бе правена скоро. Стив бе облечен в синя риза и косата му бе малко по-дълга. Усмихваше се стеснително към обектива.

— Нямам негова фотография — каза Джийни със съжаление, протегнала ръка да му върне снимката.

— Тогава задръж я.