И се възправи сянка [bg]

Докосна скалпа си и трепна при допира до болезнената цицина там.

Туме — помисли си той. — Аз съм в Туме.

Имаше чувството, че пикочният му мехур ще се пръсне.

Ставай! — каза си той и бързо се надигна от леглото. Босите му крака шляпаха по студените дъски на пода. Бръкна под леглото, извади нощното гърне и седна върху него. Изпика се, като се чешеше под мишницата и се прозяваше.

Спомни си, че в кухнята има кутия със сушен чий. Изправи се и за момент се олюля. Леко му се виеше свят. Почувства се слаб като котенце.

Отиде до прозореца с гърнето в ръка. Дръпна завесите и присви очи срещу нахлуващата светлина, след което, заслепен, заопипва за резето. Стаята се изпълни със свеж въздух, който беше студен и миришеше на яйца. Той го вдъхна дълбоко и усети как синусите му се прочистиха на мига. Отново се прозя широко. Костите му изпукаха, когато се протегна, застанал гол.

Отвори очи и мярна някакво движение по улицата отдолу. Маниански войник бавно вървеше покрай къщата и береше от езерната трева на брега на острова.

Аш се залепи за стената, за да не го видят. Изчака четири удара на сърцето, преди да дръзне да погледне отново навън. Мъжът вече не се виждаше.

Аш се затича към вратата.

— Уф! — възкликна Че, когато възрастният рьошун се озова с един скок до леглото му.

Аш надникна през пролуката в завесите. Взвод имперски войници маршируваха по улицата с арбалети на рамо. По-нататък други войници обираха къщите в квартала, като натрупваха плячката си в каруци и трошаха и разбиваха всичко останало. Из целия град в небето се издигаха стълбове дим.