Открадни си свят [bg]

На централния екран изникна възрастна жена с птиче лице, седнала в леглото си. Кожата й беше суха и жълтеникава, но ръцете, които се подаваха изпод широките ръкави на нощницата й, бяха мускулести, розови и здрави. Сякаш тези ръце бяха само чифт паразити, прикачени към инак изтерзаното й от времето тяло, за да изсмучат останалата й от миналото жизненост.

— Ах, добро утро, Консуела — произнесе Добрия доктор. — Как сме днес?

Госпожица Орифлейм погледна към камерата и му помаха енергично. Все повече му приличаше на застаряваща хищна птица. Големите й жълти очи бяха озарени от вътрешен пламък, сякаш подклаждани от незагасващия пожар на нейното въображение.

— Франки? — изхленчи тя.

Доктора натисна клавиша за връзка.

— Не, Консуела — поправи я той със загрижен тон. — Не е Франки. Не и днес. Искаме само да те прегледаме за мъничко. Ще бъдеш ли тъй добра да си навиеш ръкавите, скъпа? Ето по този начин.

Ниглон Леглой показа в едър план мускулестите й ръце, докато госпожица Орифлейм ги размахваше по молба на Доктора пред камерата. Като че ли се движеха без видима връзка с останалата част на тялото й.

— А сега над главата, Консуела — изпращаше указанията си Добрия доктор. На един страничен монитор от прикачените към нощницата й датчици постъпваха сведения за калоричния разход, а маншети на предмишницата и китката регистрираха промените в кръвното налягане.

— Тези твои ръце са по-силни от всякога — обяви накрая Добрия доктор.

Но после нещо привлече вниманието му на екрана и той се намръщи.

— Почакай, какво е това? — сочеше дребно, белезникаво телце, което за миг се мярна зад възглавницата на госпожица Консуела. — Какво е това? Ето още едно. Боже, мили, това място направо гъмжи от тях!