Открадни си свят [bg]

Грант Непреклонния си свали обувките и чорапите. Отново потупа Саския Зодиак по корема. Тя беше забола поглед в тавана, опитвайки се да не гледа редицата от мигащи екрани, които показваха една и съща картина от различни гледни точки — леглото и нейното разкрачено, завързано тяло. Кой знае защо на екрана част от женствеността й се губеше, сякаш вместо нея в леглото се изтягаше някакъв недоразвит травестит.

— Или мечтаеш за звездолет? — продължаваше Грант Непреклонния, като дишаше възбудено във врата й. Беше съвсем гол, коленичил между краката й и се навеждаше към нея.

— Искам градина — отвърна отвлечено Саския.

Лицето му изпълни всичко пред нея. Все още носеше очилата.

— С люляци — заговори той, докато подреждаше и нагласяваше бельото — мидени черупки и хризантеми в редички.

— Не, такава, каквато имахме — поправи го тя.

— Харесвало ти е да живееш със серафимите, така ли?

— Ами… нали те ме направиха — отвърна тя.

— Те са избили твоите братя и сестри — каза той и вкара члена си във влагалището й. Твърде бързо, тя не го желаеше. Нито веднъж не го бе пожелала.

— Но можеха да ги направят отново — възрази спокойно Саския Зодиак.

Тя се замисли за серафимите, мержелеещи се зад сребристите стени. Могул твърдеше, че веднъж успял да разгледа един от тях, още когато били съвсем малки: човек колос, който ги държал на ръце и говорел през главите им с някой друг. Но всичко, което Саския можеше да извика в спомените си, се ограничаваше до бледорозова или пурпурна броня, която неизменно я разплакваше.

— Можеха да ви създават отново и отново в техните вълшебни котли — заговори с ритмичен тон Грант Непреклонния. Той нескрито идолизираше тези свръхчовеци. Заради омразата си към капитана бе решил да остане на борда, вместо да отпътува към Храма, където да участва в преговорите. В най-лошите мигове Саския си мислеше, че херувимът Кстаска е единствената й надежда. Не можеше да си обясни как Грант съумява да екранира действията си от нея, имайки предвид активната му позиция в мрежата. Стига, разбира се, всичко, което й позволяваха да вижда и чува, да отговаряше на истината. Защото не беше изключено — въпреки разкриващата се от люковете на кабината гледка — въобще да не се намира на борда на скорпиона, а в някой долнопробен туристически хотел или в добре скрита виртуална зала на Пещерата на Хаоса.