Драконите на сломеното слънце [bg]

— Точно в това е проблемът — отвърна тя. — Трябва да престанем да мислим за елфите като за „твой“ и „мой“ народ. Ето кое разделение ни вкара в беда. Именно то дава сила на враговете ни.

— Не виждам как можем да променим нещо — произнесе мрачно Гилтас. — Не и преди да ни връхлети някое още по-голямо бедствие, но дори и тогава едва ли ще има резултат. Някои се надяваха, че след Войната на Хаоса ще настъпят нови времена. Накрая се оказа, че сме се отчуждили даже повече от преди. Не минава и ден, без някой сенатор да се изправи и да обяви на всеослушание как нашите братовчеди в Силванести са ни изоставили, как са се скрили под щита си и са ни обрекли на смърт, за да могат после да сложат ръка върху земите ни. Или пък без някой да изнесе цяла тирада на тема защо елфите Кагонести ни дърпат назад с невежеството и варварството си и разрушават културата, която сме създавали с толкова мъки в продължение на цели векове. Има дори такива, които открито одобряват факта, че драконесата е завардила всички пътища. Без човеците ни е по-добре, казват. Рицарите на Нерака само подклаждат тези приказки, разбира се. Такива празнословия само укрепват властта им и улесняват задачата, която са си поставили.

— Слуховете твърдят, че в действителност прехваленият магически щит над Силванести може би е най-обикновена гробница.

Кралят я изгледа стреснато. Той се изправи в стола.

— Откъде си чула това. Не си ми казала.

— Не съм те виждала от цял месец — отвърна с лека горчивина Кириан. — Чух го преди няколко дни от вестоносеца Келевандрос, когото майка ти използва, за да поддържа контакт с твоята леля Алхана Звезден Бриз. Алхана е разположила частите си на границата със Силванести, близо до щита. Тя е влязла в съюз с човеците от Стоманения легион. Алхана е споменала, че земите около щита са съвсем оголени, че дърветата боледуват и умират. Над всичко се е спуснала ужасна сива прах. Опасява се, че е възможно същата зараза да тормози природата и във вътрешността на страната.

— Но защо тогава братовчедите ни продължават да държат щита издигнат? — зачуди се Гилтас.

— Понеже се страхуват от света навън. За нещастие, принудена съм да призная, че може би имат известно право. Алхана е водила тежка битка с великаните съвсем наскоро, в нощта на онази невероятна гръмотевична буря. Стоманеният легион им се притекъл на помощ тъкмо навреме, иначе са щели да ги избият до крак. В объркването великаните успели да пленят сина на Алхана, или поне тя вярва, че е така. Когато битката приключила, не могли да открият нито следа от него. Леля ти вече го оплаква като мъртъв.

— Майка ми въобще не го е споменавала — намръщи се младият крал.