Отровни думи [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-376-5
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Отровни думи [bg]». Краткое содержание книги:
Главният инспектор остави зад себе си сумрачното пристанище и влезе след спътничката си в общинския дом. Озова се в опера. Озърна се, за да се увери, че зад гърба му е входната врата и не е минал през някакъв магически портал към друг свят. На три от стените имаше балкони, украсени със сложни орнаменти. Детективът бавно се завъртя във всички посоки и полираното дървено дюшеме на пода леко проскърца под обувките му. Чак след няколко мига осъзна, че е зяпнал. Затвори уста и погледна младата жена до себе си.
— Mais, c’est extraordinaire143.
— Haw’aa144.
Широки изискани стълбища водеха към балконите, а в другия край на залата бе разположена сцена. На стената в дъното и бе нарисуван стенопис.
— Това е село на хайда — кимна девойката към внушителната творба.
— Incroyable — прошепна Гамаш. Животът често изненадваше и удивляваше главния инспектор. Рядко го втрещяваше. Но сега бе втрещен.
— Харесва ли ви?
Детективът сведе поглед и забеляза, че се е появила друга жена, доста по-възрастна от придружителката му и от него самия. За разлика от девойката, новодошлата се усмихваше. Идваше ѝ толкова естествено, сякаш за нея бе навик да приема с чувство за хумор всичко, което ѝ поднася животът.
— Много. — Инспекторът протегна ръка и възрастната жена я пое.
— Това е моята нони — обади се девойката.
— Естер — представи се старицата.
— Арман Гамаш — отвърна гостът с лек поклон. — За мен е чест.
— Честта е моя, господин главен инспектор. Заповядайте. — Жената посочи с жест центъра на помещението, където бе разположена дълга маса. От прясно приготвената храна се носеха апетитни аромати. Залата бе изпълнена с хора, които разговаряха помежду си, поздравяваха се, подвикваха. И се смееха.
Гамаш бе очаквал традиционните носии да са задължителни за събранието на старейшините на племето хайда. Но вече се чувстваше неловко, че се е поддал на това клише. Мъжете и жените около него бяха дошли направо от работа с дрехите, с които бяха прекарали целия ден: тениски, дебели пуловери или костюми. Едни работеха в банката, училището или клиниката, други — в смразяващите води на океана. Някои бяха творци. Имаше художници, но най-вече майстори резбари.
— В нашето общество е определяща женската линия на рода, господин главен инспектор — обясни Естер. — Но повечето вождове са мъже. Което не означава, че жените нямат власт. Тъкмо обратното.
Погледна го с ясните си очи. Думите ѝ бяха неоспорим факт. Не хвалба.
След това старицата се зае да го представи на всички — един по един. Детективът повтаряше имената им и се опитваше да запомни кой кой е, но след шестия човек съвсем се обърка. Накрая Естер го заведе до масата, отрупана с храна.
— Това е Скаай — представи жената дребен старец, който вдигна поглед от чинията си. Очите му бяха млечнобели, слепи. — От клана на Орлите.
— Робърт, ако така ви е по-лесно — изрече човекът. Гласът му бе силен, ръкостискането — още повече. Усмихна се. — Жените от двата клана са ви приготвили пиршество с традиционни за хайда ястия, господин главен инспектор. — Слепецът поведе Гамаш край дългата маса, като се спираше пред всяко блюдо и го назоваваше. — Това е k’aaw. Хайвер от херинга върху водорасли. Ето тук има пушена сьомга с черен пипер, но ако повече харесвате сьомга, пушена на дърва, тя е ей там. Рег я налови тази сутрин. Цял ден я опушва. За вас.
Бавно преминаха по продължението на цялата маса. Топчета от октопод, кюфтенца от рачешко месо, риба камбала. Картофена салата и прясно изпечен хляб, все още топъл. Сокове и вода. Нямаше алкохол.
— Тук си устройваме танцови забави. Повечето сватби също правим тук. И погребенията. Вечеряли сме толкова много пъти в тази зала. Когато кланът на Орлите е домакин, Гарваните сервират. И обратното, разбира се. Но днес всички сме домакини. А вие сте нашият почетен гост.
Макар да бе посещавал държавни приеми във великолепни дворци, банкети в негова чест и церемонии по награждаване, Гамаш рядко се бе чувствал удостоен с такава чест.
Взе си по малко от всичко и седна. Изненада се, че девойката пилот се настани до него. По време на вечерята говореха всички, но детективът забеляза, че старейшините на хайда повече задават въпроси, отколкото дават отговори. Интересуваха се от неговата работа, от живота и семейството му. Разпитваха го за Квебек. Изглеждаха добре информирани и дълбоко замислени. Бяха любезни, но сдържани.
143
Но това е невероятно (фр.). — Б.пр.
144
Благодаря (хайда). — Б.пр.