Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— Той е твърде хилав, чисто и просто. Освен това смятам, че това съвсем скоро ще се разбере. До каква степен той е замесен в самото убийството, искам да кажа — обобщи Аника Карлсон. — В най-лошия случай той е искал да вземе обратно онези картини и е взел със себе си Окаре или някой друг на неговия акъл, за да му помогне с практическите подробности. И е бил в дома на Ериксон, когато всичко това се е случило. Той да е онзи, който е разбил черепа му? Забравете. Той не притежава необходимото, за да го направи по този начин. Повярвайте ми.

— Добре — каза Лиса Матей. — А какво мислите за изтичането на информация към вестниците?

— Наистина не знам — каза Аника Карлсон и поклати глава. — Що се отнася до случилото се днес, не съм видяла всъщност нищо, което да се е появило в медиите. Нищо повече от репортерите, които вече бяха там сутринта, когато пристигнах, а след това целият ми предиобед беше запълнен с други неща. Освен това твърде малко знам за начина, по който работят медиите. Бих искала да използвам възможността и да попитам.

— А онзи портрет по описание на Гарсия Гомес? Който сте направили миналата седмица и който се появи във вестниците вчера сутринта. Имате ли представа как се е появил там?

— Почти сто процента съм сигурна, че поне не е Бекстрьом — отвърна Аника Карлсон кой знае защо.

— Защо считате така?

— От една страна, поради това, че побесня, когато го узна. А от друга, мисля, че се досещам как се е случило.

— И как се е случило?

— Колежката Андершон-Триг реши, че колегите от „Защита на животните“ биха могли да ни помогнат с идентифицирането му по портрета. Някой от колегите от „Защита на животните“ е разказал на медиите, след като тя им е дала портрета. Лоша преценка, обусловена от амбиция, и никой не е получил никакви пари от вестника. Случват се такива работи.

— А за случилото се днес, нямате ли някакво по-определено мнение?

— Дали информацията не е изтекла от Бекстрьом ли питате? — каза Аника Карлсон и вдигна очи към Матей, без да отклонява поглед.

— Да. Вие, лично, какво мислите?

— Наистина не знам — каза Аника Карлсон. — Но ако случайно положението е толкова зле, лошо му се пише.

— Лошо му се пише? Какво искате да кажете?

— Ами с оглед на този лист хартия, който ми дадохте да подпиша — поясни Аника Карлсон.

— Какво ще кажете, момичета? — попита Анна Холт в желанието си да смени темата. — Не смятам, че можем да постигнем по-голям напредък в момента. И така, мога ли да ви поканя на обяд?

— Аз, за жалост, не мога — каза Аника Карлсон. — Твърде много работа имам.