![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
100
Осемчасов възстановителен сън, порядъчна закуска и най-малко половин час за личната хигиена и за външния вид. „Никога не бива да се проявява небрежност, когато ще се работи на открито“, помисли си Еверт Бекстрьом, когато точно преди девет часа сутринта излезе от жилището си в „Кунгсхолмен“, за да се качи в очакващото го такси, да отиде в полицейския участък в Сулна и да проведе един прям и откровен разговор с най-добрия приятел на краля.
Щом седна в таксито на път за там, първият глас от хвалебствения хор се обади. Той принадлежеше на неговия личен репортер, който се обади по личния му мобилен телефон. „Един щастлив човек, много щастлив човек“, отбеляза си Бекстрьом.
— Бекстрьом, Бекстрьом — простена репортерът. — Не знам как да го кажа, но от това може да излезе нещо много, много голямо.
— Това ще го обсъдим по-късно — каза Бекстрьом отсечено. — Не ми звъни, аз ще те потърся.
„Какво, по дяволите, очакваше?“ — додаде наум той.
После нещата си тръгнаха едно след друго. Всичко, без изключение, премина като по вода. Първият човек, когото той срещна, след като влезе в службата, беше колегата Карлсон. „Усмихната и позитивна както винаги“, помисли си Бекстрьом, щом забеляза колко ядосана изглеждаше тя.
— Нека да позная — каза Бекстрьом. — Когато му каза, че работиш в полицията, той пребледня като платно и попита дали не се е случило нещо ужасно с жена му и децата.
— Не — каза Аника Карлсон и поклати глава. — Той поиска да узнае за какво става въпрос и след като не пожелах да му обясня, той опита да затвори вратата в лицето ми.
— Ау, ау, ау. Какъв мрачен тип — измърмори Бекстрьом.
— После ми залепи една здрава плесница — продължи Аника Карлсон и посочи с десния си показалец червенината под лявото си око.
— Страхотно — каза Бекстрьом. — Значи те е помилвал. По-добре не би могло да бъде. Направо летящ старт.
— Ако искаш повече подробности, предлагам да прегледаш някой от вечерните вестничета — каза Аника Карлсон. — Кой знае защо, там гъмжеше най-вече от журналисти, когато пристигнахме.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — попита Бекстрьом с изненада. — От тази сграда изтича като през сито. Това е много неприятно, ако питаш мен.
— Именно — каза Аника. — Чудя се само дали все още искаш да присъствам на разпита?
— Разбира се — каза Бекстрьом. — Защо да не присъстваш?
— Първото нещо, което той стори, когато пристигнахме тук, беше да ме докладва за насилие — обясни Аника. — Та затова питам.
— Естествено, че ще присъстваш — каза Бекстрьом.
— Забрави — каза Аника Карлсон. — Вече говорих с Лиса Лам и се споразумяхме.
„Та това си е чист бунт“, помисли си Бекстрьом. Имаше, обаче, и нещо в очите на ѝ, което му подсказа, че сега не е моментът да обсъжда този въпрос. Някой друг път, може би, но не и днес, въпреки че слънцето грееше от ясносиньото небе над полицейския участък в Сулна и над всички полицейски служители, които работеха там.
101
Според протокола от разпита, който в крайна сметка щеше да бъде включен в предварителното разследване срещу барон Ханс Улрик фон Комер, първият разпит с него беше започнал в 09,15 часа в полицейския участък в Сулна. Водещ разпита беше криминален комисар Еверт Бекстрьом, помощник му беше криминален инспектор Юхан Ек, а присъстващ на разпита беше също така главен прокурор Лиса Лам.
Дотук всичко беше описано съвсем правилно, но що се отнася до началния момент на разпита, тук истината беше условна, тъй като страните бяха отделили десет минути преди започването му за един искрен и откровен разговор. Или монолог по-скоро, защото Бекстрьом само измърмори това-онова, докато Ек не каза нито дума през цялото време, а единственото, което Лиса Лам каза, беше обяснението за причината Фон Комер да седи на това място, а именно, че е заподозрян в опит за измама в големи размери или, алтернативно, в измама в големи размери и че водещият разпита комисар Еверт Бекстрьом след малко ще докладва за уточнените подробности.
Баронът, от своя страна, беше извън себе си, до границата на полудяването от гняв. Той крещеше за насилие, за шведската полицейска държава и нейните слуги, които посред нощ нахълтали в дома му и когато той най-накрая успя да си поеме дъх, каза само, че отказва да каже и думица, преди да му дадат възможност да се консултира с адвоката си насаме.