Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— Слушам — въздъхна Матей. „Определено е онзи дебеланко Бекстрьом“, помисли си тя.

Истински цирк, според дежурния. Половин дузина журналисти и фотографи от най-големия вечерен вестник, ако се съди по стикерите на колите им. В добавка и още няколко, които били застанали до портите на двореца.

— Разговарях с колегите в Сулна — обясни дежурният. — Явно са отвели Фон Комер за разпит. Той също така, изглежда, е задържан. Освен това ще претърсят жилището му.

— Задържан? За какво? — попита Матей. „За това, че е убил адвокат Ериксон“, отговори си тя, като вътрешно изстена високо.

— За опит за измама в големи размери или като алтернатива за измама в големи размери — отвърна дежурният, а звукът, който се чуваше, беше сякаш прелистваше книжата си. — Изглежда малко странно всъщност, като се има предвид, че главният прокурор Лам е тази, която е взела решението. Именно тя е водещият досъдебното производство при разследването на убийството на онзи адвокат.

— Поправи ме, ако греша, но нямаме ли ние със Сулна споразумение да ни информират своевременно, когато планират нещо подобно?

— Да — потвърди дежурният. — Само че този път някой, изглежда, е забравил за това.

Миг за наслаждение и сутрешна приказка с най-различни препятствия. След един час Дан Андершон ѝ се обади и ѝ каза, че той сега е на мястото, в „Дротнингхолм“, а също така е разговарял с колегите от Сулна. Претърсване, задържане на заподозряно лице и ако имало още нещо, което той искал да знае, да говори с техния водещ досъдебното производство, Лиса Лам.

— Има ли нещо друго, което да са прибрали, освен Фон Комер? — попита Матей.

— Не — отвърна Дан Андершон. — Него те отвели още преди час. С белезници и сако на главата.

— Ама защо, за бога? — „Звучи като нещо, което може да се види в криминалните филми по телевизията“, помисли си Матей.

— Той, изглежда, е помилвал Аника Карлсон, колегата Аника Карлсон от „Тежки престъпления“ в Сулна, нали я знаете, онази с големите мускули…

— Знам я — прекъсна го Матей. — Има ли още нещо, което…?

— Предлагам да говорим за това после — прекъсна я Дан Андершон.

— Не — каза Лиса Матей и поклати глава, въпреки че говореше по телефона. — Сега.

— Обади се говорителят на краля. Гонката изглежда е в пълен ход. Медиите висят по вратата на двореца в напълно буквалния смисъл, ако разбирате какво имам предвид. Освен това може би има двайсет от тях пред къщата на Фон Комер. И ТВ4, и държавната телевизия са на мястото. И това, за което питат, е…

— Благодаря, схващам — каза Лиса Матей, която вече беше предвидила това. — Ще се видим в кабинета ми след един час.

„Какво да правя сега? — запита се тя веднага след като затвори телефона. — Ще се обадя на Анна“, реши тя. Анна, като Анна Холт, която беше една от най-добрите ѝ приятелки, кръстница на единственото ѝ дете и за по-удобно, началник на полицията във Вестерурт.