Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— А ти самият? Бил ли си във вилата на Ериксон в Олстен?

— Не, всъщност не — каза Фон Комер. — Спомням си, че той покани мен и съпругата ми на тържествена вечеря, която той даваше, но ние всъщност вече бяхме канени другаде. Така че срещата не се състоя.

— Извинявам се, ако ставам досаден — каза Бекстрьом. — Но ти никога не си бил в къщата на адвокат Ериксон?

— Не, никога — отвърна Фон Комер. — Зная, разбира се, къде живее, но никога не съм стъпвал в дома му. — Защо мислиш, че съм ходил там?

— Професионално изкривяване, може би — отвърна Бекстрьом, като гласът му звучеше почти добродушно. — Чух какво каза и нямам никакво основание да не ти вярвам. Само заради протокола. С риск да изглеждам досаден. Значи, никога не си бил в дома на Ериксон, в жилището му на „Олстенсгатан“ 127?

— Не, никога, но пък съм бил в неговата кантора. Два пъти, точно преди една година. Беше във връзка с това, че той ме помоли да му помогна с продажбата на онова изкуство, за което говорихме. Първо, аз направих оценка на различните предмети. Колекцията се намираше в кантората му. За това посещение могат да потвърдят много хора от офиса. Ясно си спомням например, че Петер, адвокат Даниелсон, искам да кажа, също дойде да погледне картините.

— Аха, добре — каза Бекстрьом. — А второто посещение?

— След това Тумас ми се обади и ние се срещнахме два дни по-късно, отново в кантората му, и тогава съставихме един договор, в който, освен всичко останало, се споразумяхме за моя хонорар. Колекцията бе изпратена в дома ми, понеже моят офис е в къщата, където живея, и за това се погрижи една транспортна фирма.

— От това, което казваш, разбирам, че не сте били близки приятели, но не сте били и неприятели. По-скоро познати. И освен това по определен повод сте имали и делови отношения. Когато той те е помолил да му помогнеш да продаде онези картини.

— Да — потвърди Фон Комер. — Може да се каже, че това е много точно описание.

— Което логично ме води към онзи малък инцидент пред театъра в „Дротнингхолм“. Разбирам напълно как човек смята, че полицията не би трябвало да се занимава с такива лични истории, но като се има предвид това, което сполетя Ериксон впоследствие, вероятно и вие разбирате, че не можем да го пренебрегнем.

— Да — съгласи се Фон Комер. Признавам, че беше глупаво от моя страна, но и аз разсъждавах точно както ти каза. А именно, че това е недоразумение от личен характер, с което полицията няма нужда да се занимава, и което аз и Ериксон вече бяхме изяснили по времето, когато полицията се обади. За мен и Ериксон случаят беше приключен.

— За протокола обаче бих искал все пак лично да обясниш какво се е случило — каза Бекстрьом.