Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— Разбирам — каза Бекстрьом. — И какво им каза тогава?

— Отидох и взех разписката, която Ериксон ми беше написал. От нея се разбираше, че той вече е взел картините.

— А те как реагираха?

— Не, що се отнася до това, нямаше проблеми. Доколкото си спомням, дори им дадох копие от моята разписка. Нямахме никакви разногласия помежду си, поне така усетих нещата. Трябва да е станало недоразумение между тях и Ериксон, искам да кажа.

— Но не казаха изрично, че Ериксон ги е изпратил, нали?

— Не, но кой друг би могъл да го направи?

— Да, това безспорно е добър въпрос — каза Бекстрьом и се усмихна любезно, а в същия миг Надя Хьогбери почука на вратата и предпазливо надникна в стаята.

— Разпитът е прекъснат в 10,31 — каза Бекстрьом, след като бързо погледна часовника си.

— С какво мога да ти помогна, Надя — обърна се към нея Бекстрьом.

— Мога ли да разменя няколко думи с теб? — попита Надя.

— Да — отвърна Бекстрьом. — Дай ми само минутка, след което продължаваме — каза той на Фон Комер.

— Как върви? — поинтересува се Надя, веднага след като те излязоха навън в коридора и Бекстрьом затвори вратата на стаята за разпит.

— Ще се наредят нещата — каза Бекстрьом и сви рамене. — А при теб как е?

— Той определено има купища картини в къщата си, но не и тези, които търсим. Затова пък намерихме една разписка, подписана от Ериксон, с която той признава, че си е взел всички джунджурии. Отбелязани са дори времето и мястото. Петък, 31 май и адреса на Фон Комер.

— Нещо друго?

— Тази визитна картичка — каза Надя и подаде една визитна картичка, която беше сложена в запечатан пластмасов джоб. Това, изглежда, е визитната картичка на Окаре. Фредрик Окерстрьом. Изпълнителен директор на „Окаре Секюрити“. Кой да предположи, че Фредрик Окаре си има собствена охранителна фирма — каза Надя и се усмихна. — Разписката за картините е тук — продължи тя и подаде на Бекстрьом още един пластмасов джоб.

— Добре — каза Бекстрьом. — Как върви работата с неговия компютър? И с банката?

— Работим под пара — каза Надя.

— И така, подновяваме разпита в 10,35 — каза Бекстрьом, веднага щом се намести удобно на стола, на който седеше.

— Каза, че един от твоите посетители ти е дал визитната си картичка — каза Бекстрьом. — Вероятно е тази?

— Да — потвърди Фон Комер. — Да, това е визитната картичка. В това съм съвсем сигурен.

— Отбелязвам за протокола, че току-що показах една визитна картичка на Ханс Улрик фон Комер с името на Фредрик Окерстрьом и името на неговата фирма „Окерстрьом Секюрити“, отпечатани върху нея — поясни Бекстрьом.

— Точно тази визитна картичка ми даде той — вметна Фон Комер.

— Отлично — каза Бекстрьом. — Тук имаме също така една разписка, ще ти я покажа, с която Тумас Ериксон потвърждава получаването на общо дванайсет различни предмета на изкуството, които той е взел от теб в петък, на 31 май. Единайсет картини и една емайлирана фигурка. Това ли е разписката, която спомена по-рано?