Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз с удоволствие бих обядвала с теб — каза Лиса Матей и се усмихна. — Покрай стреса тази сутрин претупах закуска. Впрочем малката Елин ти праща много здраве.
„Така ли се чувства човек, когато срещне някого, когото никога преди това не е срещал?“, питаше се Аника Карлсон, след като се върна в контролната зала за разпит, за да види как Бекстрьом, по своя любезно разсеян начин, въртеше барон Ханс Улрик фон Комер. Поне никой от колегите ѝ не бе посмял да свие стола ѝ, а това винаги е добър знак.
103
Приблизително по същото време, когато криминален комисар Еверт Бекстрьом превръщаше „един кавал в люшкаща се шамандура“, понеже именно така самият той описваше разпитите с Фон Комер, когато разказваше за тях на личния си репортер същата вечер, неговите колеги Пер Блад и Ларш Алм провеждаха разпита на адвокат Петер Даниелсон от адвокатското дружество „Ериксон и Партньори“.
Още един разпит от цяла поредица разпити, още един съвсем не непринуден разговор, белязан от амбицията да се извади наяве истината, или поне някаква форма на признание, но при който резултатът често беше точно обратният. Диалог под формата на въпроси и отговори, по правило характеризиращи се с неясноти, които възникваха при сравнения с предишни свидетелства, а в настоящия случай със сведенията от анонимен източник, чието име беше известно само на Бекстрьом. Ако на адвокат Тумас Ериксон е било възложено да продаде колекция от произведения на изкуството от името на все още неизвестен клиент, то за това, логично, би трябвало да има документи в адвокатската кантора, където той е работил.
Според Петер Даниелсон такива документи в кантората нямало. Никакви пълномощни, договори, отчети, извлечения от сметки, нито пък квитанции за изплащане на възнаграждения и неговото собствено тълкувание беше, че сведенията са неоснователни. Неговият бивш колега не бил получавал подобна задача. Водещият разпита беше на противоположното мнение, затова много скоро при разговора се стигна до предположението, че е напълно възможно, като едно логично обяснение, Ериксон да е имал и „странични“ клиенти. Че тъкмо тази задача е имала най-вече частен характер.
— Това, разбира се, не може да се изключи — съгласи се Даниелсон. — Нормално е човек в качеството си на адвокат да върши неща от името на добри приятели.
— В това отношение ние сме като лекарите — продължи той. — Постоянно ни притискат приятели и познати, които искат да им помогнем и със съвети, и с действия.
В същото време той изглеждаше толкова очевидно облекчен, когато обсъждаха тази възможност, че и двамата, Алм и Блад, забелязаха това. След като разпитът приключи, те се споразумяха Даниелсон и неговите служители да проучат въпроса още веднъж, ей така, за всеки случай. Блад дори му каза няколко думи на излизане, когато той и колегата му си тръгваха от кантората.
— Ако има нещо, което те притеснява във връзка с дейността на Ериксон, мисля, че е както в интерес на кантората, така и в твой интерес да ни го кажеш.
— Разбира се — каза Даниелсон. — Но за да бъда съвсем искрен, между нас казано, нито аз, нито моите колеги сме имали някаква причина да мислим в тази посока, що се отнася до Тумас и неговата работа.
„За да бъда съвсем искрен, между нас казано. Къде съм го чувал това преди?“, помисли си Блад и просто кимна. Неговият колега Алм беше по-прям.
— Аз и моят колега приемаме въпреки всичко, че нещата стоят по този начин. Така че предлагам да помислите по въпроса.
104
След като изтече първият час, Бекстрьом предложи кратка почивка. Освен това предложи на Фон Комер кафе, минерална вода, може би сандвич, да се пораздвижи малко, а също така и посещение на най-близкия кът за пушене в участъка. Цялата постановка беше, накратко казано, най-малкото, за да покаже добронамереността си.
Фон Комер отклони с благодарност поканата за пушене, но прие останалите предложения и докато чакаха кафето, те излязоха в коридора, където Бекстрьом го дръпна настрана с дискретно движение на главата към прокурора, което беше застанала малко по-встрани и шепнешком водеше разговор с колегата Ек. Беше крайно време за откровен разговор между двама мъже и Бекстрьом започна, като предложи да оставят настрана официалностите. С цялото полагащо се уважение, разбира се, но за да не губят време, най-малкото, тъй като на самия него не му беше много приятна цялата тази работа.
— Аз разследвам убийства — каза Бекстрьом с красноречиво повдигане на раменете — и всякакви такива фискални подробности, между нас казано, изобщо не ме интересуват. За разлика от някои прокурори — допълни Бекстрьом с ново многозначително движение на главата в посока към Лиса Дам.