Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Разбира се — съгласи се Лиса Лам. — Имате ли някакво име, което да ми дадете?
— Адвокат Петер Даниелсон — каза Фон Комер. — Той работи в адвокатската компания „Ериксон и Партньори“.
— В такъв случай се страхувам, че може да има проблем — отвърна Лиса Лам.
— Какъв проблем? — изсумтя Фон Комер. — Имам право на адвокат, все пак.
— Точно в този случай обаче срещу него може да се направи отвод — каза Лиса Лам. — Причината за това ще стане ясна по време на разпита.
— Можем, разбира се, да намерим някого друг — предложи Бекстрьом с мек тон и невинно изражение. — Имам едно предложение, ако господин баронът е в състояние да ме изслуша.
— Какво е то?
— Докато господин баронът размишлява над избора на адвокат, мисля да обясня защо е толкова спешно да разговаряме с него.
— Да, изгарям от любопитство.
— Има три неща, които ме притесняват, мен и моите колеги — започна Бекстрьом и въздъхна.
— Три неща? Какви биха могли да бъдат те?
— На първо място, адвокат Ериксон е извършил насилие над господин барона на паркинга пред двореца „Дротнингхолм“ в неделя вечерта на 19 май. Само четиринайсет дни, преди той да бъде убит.
— Но това е направо абсурдно — запротестира Фон Комер. — Преди няколко седмици ми позвъни една млада жена, която каза, че е полицай, и аз ѝ разказах как точно стоят нещата. А именно, че аз и жена ми бяхме на гости на добри приятели, на юг, в Сьодерманланд. Да е било извършено насилие над мен, това си е чиста фантазия.
— Съжалявам — каза Бекстрьом. — Има твърде много неща, които говорят за обратното на това, което току-що казахте. В същото време това, за съжаление, е най-малкият проблем в случая.
— Чисти фантазии — повтори Фон Комер и поклати глава. — А какво е второто?
— Причината адвокат Ериксон да ви се нахвърли е, че той е открил, че сте го измамили с един милион във връзка с продажба на картини.
— Що за глупост? Кой ви е надрънкал тези небивалици?
— Моят проблем е, че има много неща, които говорят, че и това е вярно — каза Бекстрьом. — Но дори и това е не толкова значимо, като се има предвид третият проблем.
— И без това вече ми писнаха ушите, мисля, че мога да чуя и него. Това е просто безумие.
— Онова, което ме притеснява най-много, е, че вие изглежда общувате с двама от най-изявените престъпници в страната. Двама членове на „Ангелите на ада“ — Фредрик Окерстрьом и Анхел Гарсия Гомес, а основанието да се интересуваме от тях понастоящем е, че прокурорът тук поиска арестуването им за убийството на адвокат Тумас Ериксон.
— Ама чакайте малко — каза Фон Комер и вдигна и двете си ръце в почти умолителен жест. — В действителност те бяха тези, които се появиха у дома, в моето жилище, без никакво предупреждение. Никога преди не съм виждал очите им. Никога, през целия си живот.
— Именно — съгласи се Бекстрьом. — Приемам това, което господин баронът казва, и тъй като отдавна съм се научил, че не всичко е така, както изглежда, решихме да ви дадем възможността да ни разкажете как стоят нещата в действителност.
„Току-виж се уловил на тази въдичка“, додаде той наум.
— Нямам търпение — каза Фон Комер и погледна Бекстрьом. — Нямам търпение.
— Чудесно — каза Бекстрьом, като натисна копчето за запис на касетофона. — Разпит на барон Ханс Улрик фон Комер. Водещ разпита е криминален комисар Еверт Бекстрьом…
„Той е наистина феноменален“, установи Лиса Лам.
— Предлагам да започнем от последната точка — каза Еверт Бекстрьом половин минута по-късно, веднага след като премина през формалностите, покашля се дискретно и сложи една таблетка за смучене в устата си. — Как стана така, че срещнахте Окерстрьом и Гарсия Гомес у дома в жилището ви?
— Но чакайте малко…
— Простете, искрено моля за извинение — каза Бекстрьом, като същевременно протегна пакетчето с ментови таблетки към своята жертва на разпита. — Наистина забравих да попитам дали…
— Не, благодаря, няма нужда — каза Фон Комер. — Може би изглеждам объркан, но…
— Слушам с радост — каза Бекстрьом и направи почти подканящ жест, като постави пакетчето с таблетки за смучене между тях двамата на бюрото.
— Ето как всъщност стоят нещата — продължи Фон Комер. — С онези двамата, за които говори господин комисарят, значи…
„Целият съм в слух“, помисли си Бекстрьом и кимна насърчително. „Макар че носът ти вече е дълъг като дръжка на метла.“
„Изключително, феноменално — повтори си Лиса Лам. — Освен това, той ми напомня за някого, когото съм гледала по телевизията, когато бях дете. Онзи полицай, който се чешеше по главата през цялото време и звучеше така, сякаш просто мислеше на глас.“