Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— Тогава си помислих, че май ще е най-добре да се махна оттам. Беше невъзможно да се говори с него, той само сипеше оскърбления. Така че се махнах от там.

— А той защо беше толкова възбуден? — попита Бекстрьом.

— Ами доколкото си спомням, беше станало едно недоразумение във връзка с продажбата на някаква картина. Значи, отчасти вината беше моя, понеже бях извършил пресмятането в грешната валута и Ериксон беше получил твърде малко пари. Веднага след като стана ясно какво се е случило, аз, естествено, се погрижих да оправя нещата. Има, разбира се, и разписка за това. Във връзка с нашия разговор по този въпрос аз също така му дадох да разбере, че с оглед на случилото се предпочитам да довърша задачата, с която съм се захванал.

— Много добре разбирам — каза Бекстрьом. — А как го прие той?

— Нямаше никакви възражения, искрено съжаляваше, помоли за извинение относно случилото се и каза, че уважава моята позиция.

— Един последен въпрос, преди да направим почивка за обяд — каза Бекстрьом. — Ериксон каза ли ти кой му е възложил задачата да продаде тези картини? С други думи, кой е собственикът им?

— Не — отговори Фон Комер. — Аз, разбира се, му зададох този въпрос, но той не можеше да отговори. Което не е нещо необичайно, трябва да знаете. Той ме увери също така, че провенансът е съвсем ясен. Няма никакви чудатости.

— А ти самият?

— Какво аз самият? — попита Фон Комер.

— Разбрах, че си бил изтъкнат експерт в областта на изкуството — каза Бекстрьом. — Предположих просто, че може би ти самият си разпознал произведенията и знаеш на кого принадлежат.