Истинската история за носа на Пинокио [bg]

Анна Холт седеше зад голямото си бюро, а на единия от двата стола за посетители седеше една бледа и много добре облечена блондинка. Слабичка, добре сложена и в онази неопределима възраст между трийсетте и четирийсетте.

— Как е при теб? — попита Холт с угрижена усмивка. — Чух, че граф Дракула фон Дротнингхолм се опитал да те повали на земята.

— Шибна ми един — отвърна Аника Карлсон и сви рамене. — Всички документи са вече подписани, така че всичко е наред.

— Не се притеснявам за това ни най-малко — увери я Холт. — Не за това исках да говоря с теб. Не зная дали сте се срещали преди, но това тук е Лиса, Лиса Матей, която работи в Шведската служба за сигурност. Ние сме стари приятелки и бивши колежки. Освен това аз съм кръстница на малката ѝ дъщеря.

— Зная коя сте — каза Аника Карлсон и кимна на Матей. — Но не вярвах, че някога ще се срещнем. „Любимката на легендата Ларш Мартин Юхансон, така че няма как да си много глупава“, уточни тя наум.

— И аз се радвам да се запознаем, Аника — отвърна Лиса Матей с хладна усмивка като същевременно отвори тънката си кожена чанта, която лежеше пред нея на бюрото и извади оттам един лист хартия, който подаде на Аника.

— Имам няколко въпроса, но първо искам да прочетете това тук. И да го подпишете, веднага щом го прочетете — продължи тя, като сложи една химикалка на бюрото.

„Не е обикновено споразумение за неразкриване на информация — помисли си Аника Карлсон, докато го четеше. — Според шведския закон в днешна Швеция, това си напълно безсмислено.“

— Един въпрос от любопитство — каза Аника, веднага след като написа името си на листа хартия, който Лиса Матей бързо си прибра обратно и го пъхна в чантата си.

— Да — каза Лиса Матей. — Ако мога, с радост ще ти отговоря.

— Да предположим, че се обадя на един вестник и им разкажа за това, което току-що подписах.

— Да…

— Какво ще се случи тогава? С мен, имам предвид?

— Тогава, за съжаление, ще бъдем принудени да предприемем действията, относно които току-що потвърдихте, че сте информирана — отбеляза Лиса Матей. — В същото време обаче съм сигурна, че няма да се озовем в тази ситуация. Вие изглеждате както умна, така и почтена, което също така е и причината аз да съм тук, а не вие горе при мен.

— Но Холт… — каза Аника Карлсон и поклати глава. — Защо трябва тя да е тук?

— Единствената причина е, че и тя подписа същия лист като вас, преди да дойдете — заяви Матей.

— За което аз не бива да говоря — добави Анна Холт с радостна усмивка.

— Но това е абсолютно безсмислено — каза Аника Карлсон и поклати глава.

— Не съм дошла, защото службата за сигурност възнамерява да поеме разследването на убийството, по което работите вие и вашите колеги. Причините да искам да разговарям с вас са съвсем други. Първата е, че искам да се информирам относно подозренията срещу Фон Комер. Каква е силата им, искам да кажа. Втората е, че съм притеснена от изтичането на информация към медиите от вашето разследване по начин, който е показателен за нещо повече от обикновена бъбривост или че някой просто иска да изкара някоя пара. Третата е, че имам един конкретен въпрос. От кой или от кои ваши колеги изтича информацията?