Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
Ала чувайки гласа на Бъртъл, имаше чувството, че слуша свой брат. Грейвър нямаше брат, но си мислеше, че Бъртъл би могъл да му бъде, и съзнанието, че с всяка произнесена дума той все повече се е приближавал до надвисналата, страшна смърт, му причиняваше силна болка. Те изобщо не са подозирали за нищо. Вярно, Шек наистина каза, че според него са в опасност, но изглежда той е смятал да се справи с това и нито един от двамата не е предполагал, че точно в този момент са в опасност. А и целият разговор беше почти монолог на Шек. Изглежда той доста си беше пийнал, от което е станал словоохотлив. Бъртъл говореше много малко и когато се обаждаше, то беше нещо кратко, показващо според Грейвър, че е бил или напрегнат, или ядосан, или дори предпазлив и развълнуван. Но малкото думи, които той произнасяше, бяха още по-болезнени за слушане, точно защото бяха толкова малко. Грейвър се бе надвесил над магнетофона, надявайки се да чуе най-после нещо от Бъртъл.
Той погледна Черил.
— Благодаря — рече той. Зърна леко учудване в очите й, но това нямаше значение. Не се притесняваше, че благодарността му може да й е прозвучала малко странно. Беше благодарен за това последно доказателство.
Арнет направи знак с ръка и Черил изключи магнетофона, стана и излезе от стаята.
— Беше наистина адски страшно за слушане — каза Арнет, посягайки към цигарите си върху масата. — Съжалявам, че ти се наложи да го сториш. Съжалявам, че така стана, душко.
Стомахът на Грейвър беше станал на топка от болка и възмущение. Просто не можеше да повярва. Беше направо нечувано, дори уродливо. Събитията от последните два дни като че ли преобърнаха всичко, което бе изглеждало нормално и разумно.
— Това беше прекалено грубо от страна на Калатис — рече тя. — Мисля, че то е показателно за коренен поврат в играта.
— Значи си убедена, че е Калатис.
Арнет щракна със запалката, погледна Грейвър през пламъка и запали цигарата си.
— Помисли си, душко — каза му тя. — Или може би знаеш нещо, за което не си ми споменал?
Грейвър поклати глава.
— Не, аз знам толкова малко, че е без значение.
— Фактически Шек е подписал собствената си присъда. Той всъщност е сочел към Калатис, когато са ги гръмнали.
— А мъжът при фонтана?
Арнет сякаш се боеше да му предава още лоши новини.
— Проверяваме снимките по компютрите от момента, в който ти обещах. Но го няма никъде — отвърна тя. — Изобщо не знам кой е. Но то не означава, че не е правителствен човек. Просто означава, че или моите източници навярно не са така добри както преди, или че той ще се появи при следващата група снимки.
— Или пък че той не е на държавна служба.
— Съгласна съм — отстъпи тя.
— Само не разбирам защо Калатис ще използва бомба, дявол да го вземе — рече Грейвър. — След като си е направил такъв труд да маскира убийствата на Тислър и Безъм. — Той кимна към магнетофона. — Дийн очевидно е смятал, че Тислър се е самоубил заради снимките.
— Дийн е сбъркал — хладно каза Арнет. — Изобщо не се съмнявам в това. Смъртта на Тислър може да ви е изненадала, но те уверявам, тя изобщо не е учудила Панос Калатис. Това, което виждаме тук, е едно методично изгаряне на мостове, разчистване на всички пасиви. Калатис оставя зад себе си дребните риби, които са му вършили мръсната работа в тази операция. Мисля, че Шек е бил прав в това отношение.
— А според тебе той имал ли е право за приключването на някакъв етап тук от страна на Калатис?
Арнет изтръска цигарата си над пепелника.
— Така изглежда — рече тя. Изглежда прочете мислите му и поклати глава. — Забрави за това. Какво ще направиш? Нима ще отидеш при федералните власти с това, което имаш? Дори не разполагаш с достатъчно… имам предвид фактически документи, за да не му позволят да напусне страната. А ако наистина намериш някой глупак, който да санкционира това, адвокатите на Калатис ще направят всичко на пух и прах и след двайсет и четири часа той ще изчезне завинаги.
Тя се изправи и скръсти ръце, вдигнала цигарата край лицето си. Закрачи из стаята, после се спря пред него и го погледна.