V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
Задължението му бе три пъти на смяна да обхожда лабораторните помещения, прозорците и тежкото оборудване. Ако се провеждаше непрекъсваем целонощен рутинен експеримент, Профейн трябваше да записва показанията на измерителните уреди и ако те се отклоняваха, да събуди дежурния техник, който обикновено спеше на една кушетка в някоя от канцелариите. Отначало на Бени му бе доста интересно да обикаля помещението за изследване на травмите от пътнотранспортни произшествия, което на шега бе наречено зала на ужасите. Там пускаха тежести върху стари автомобили, в които седяха манекени. Извършваното в момента проучване бе свързано с обучението за оказване на първа помощ, и различни прототипи на СМУТ (синтетичен манекен за установяване на травмите) биваха слагани на мястото на шофьора, на мъртвеца и на задната седалка на тестваната кола. Профейн все пак чувстваше определена близост със СМУТ — всъщност първият неодушевен неудачник, с който той се сблъскваше. Ала, независимо от симпатиите, Бени изпитваше определена резервираност и недоверие (въпреки всичко манекенът бе само един „хуманоиден обект“), примесени с известна доза презрение, сякаш в недалечното минало СМУТ бе решил да се продаде на хората и сега онова, което някога бе представлявало неговата неодушевена същност, вземаше връх и отмъщаваше поголовно.
Удивителен манекен бе СМУТ. Имаше същото телосложение като МОР, но корпусът му бе отлят от винил, за заместител на кожата бяха използували винилов пластисол, на главата му бе нахлузена перука, очите му бяха изработени от козметична пластмаса, а зъбите (между другото като поддоставчик за тях се изявяваше Айгенвалю) в действителност представляваха същите протези, каквито понастоящем използваха 19% от населението на Америка, повечето от тях напълно порядъчни хора. В гръдния му кош имаше резервоар за изкуствена кръв, малко по-ниско в областта на слънчевия сплит бе вместена кръвна помпа, а за източник на енергия служеше поставената в корема никелово-кадмиева батерия. Инсталираният странично на гърдите модул за управление имаше релета, бутони и реостати за измерване и контрол на венозното и артериалното кръвотечение, за отчитане на пулса и дори на ритъма на дишане, при открити рани и увреждания на гръдния кош. За такива случаи пластмасовите бели дробове обезпечаваха необходимото всмукване, изпускане на мехури и бълбукане. Задействаше ги разположена в корема въздушна помпа, чийто мотор се охлаждаше от вентилационна тръба с изход непосредствено до аналното отвърстие. С помощта на допълнително фиксирани пластмасови отливки можеха да бъдат симулирани травми на половите органи, но тогава се блокираше охладителния изход. Тоест, СМУТ не можеше да има едновременно увредени полови органи и открита травма на гръдния кош с оголване на леките дробове. Обаче в подобрения нов модел, този проблем, явяващ се основен конструктивен недостатък, беше отстранен.
СМУТ наподобяваше във всички отношения човешкия организъм. Той уплаши до смърт Профейн, когато го видя за първи път, наполовина увиснал през предното стъкло на един стар „плимът“, с прикрепени по него пластмасови имитации на размазан череп, челюстни контузии и множествени фрактури на крайниците (подобаващо оцветени). Но сега Бени вече бе привикнал със СМУТ. На територията на „Антрорисърч Асосиейтс“ продължаваше от време на време леко да го безпокои единствено МОР, чиято физиономия представляваше ококорен човешки череп, прозиращ през общо взето абстрактно моделираната бутиратна лицева обвивка.
Бе време за поредния обход на лабораторията. Освен Бени в сградата нямаше никой. Тази нощ експерименти не се провеждаха. На връщане в стаята за охраната, той спря пред МОР.
— Как е? — попита Бени.
По-добре, отколкото при теб.
— ’Кво?
Ти си „Кво“. СМУТ и аз сме това, в което ти и всички други ще се превърнете, рано или късно. (Черепът като че се хилеше на Профейн.)
— Има и други начини освен радиоактивното запрашаване и катастрофите по пътищата.
Но тези са най-вероятните причини. Ако не ви затрие някой друг, вие сами ще се избиете.