V. [bg]

— Изобщо не мразя евреите, а само техните пъклени дела — обясняваше Мафия.

Двамата с Бени седяха в нейния апартамент. Руни беше отишъл някъде да пие. Сигурно при Айгенвалю. Това ставаше на другия ден след сбиването. Нея като че ли изобщо не я интересуваше къде е съпругът й.

Внезапно на Профейн му хрумна прекрасна идея. Значи тя не иска около себе си евреи. А може би за полуевреин ще се намери място?

Но Мафия го изпревари: ръката й се шмугна към колана му и започна да го разкопчава.

— Не — възрази Бени, вече премислил. Ръцете на Мафия се отдръпнаха и плъзнаха назад около бедрата й в търсене на ципа, който трябваше да отворят. — Ама, виж ’кво сега.

— Имам нужда от мъж способен на Героична Любов — наполовина излязла от полата, обясни Мафия. — Желая те още откакто се запознахме.

— Можеш да й цунеш гъза на Героичната Любов — заяви Профейн. — Ти си омъжена.

В съседната стая Каризма сънуваше кошмари. Той започна да барабани с юмруци под зеленото одеяло, отпъждайки изплъзващата се сянка на своя Преследвач.

— Ето тук — обяви тя, разголена от кръста надолу. — Тук, на килима.

Профейн стана и започна да рови за бира из хладилника. Мафия лежеше на пода и му крещеше.

— Ето ти на теб малко „тук“ — постави той кутия бира върху мекия й корем. Тя изпищя и събори бирата на пода, която се разля по килима между тях и образува издължено мокро петно с формата на преграда на целомъдрието287 или може би на Тристановия меч288. — Пий си бирата и ми разкажи за Героичната Любов.

— Жената е петимна да се чувствува като жена и това е всичко — дишаше тежко Мафия, без да прави какъвто и да е било опит да облече нещо. — Жената иска да бъде взета, да проникнат в нея, да я изнасилят. Обаче най-силно жадува тя да обгърне мъжа.

С паяжина сплетена от канап за йо-йо: мрежа или капан. Профейн бе в състояние да мисли единствено за Рейчъл.

— Нищо героично няма в един неудачник — възрази й Бени. Кого можеш да определиш за герой? Превъзходно боравещият с ласото, пистолета и юздите Рандолф Скот289. Майстор на неодушевеното. Но едва ли би ти хрумнало да наречеш мъж един смотаняк: той е просто някакъв флегматично отпуснат в креслото човек, който безучастно приема любовта на околните предмети и вещи, подобно на апатична жена. — Трябва ли нещо такова като секса да бъде усложнявано до безкрай? — чудеше се Профейн. — Мафия, защо е нужно да му измисляш най-различни названия? — Ето, отново започваше да спори. Както с Фина във ваната.