Фурията на Първия лорд [bg]

Церегус наведе глава към сенатора, усмихвайки се в отговор. Той кимна с глава към колегите си часови, указвайки им да се отдръпнат, и направи знак на сенатора, че той и хората му могат да минат, без да обръща внимание на оръжията им. Валериус погледна през рамо, преди да изчезне в палатката си, и хвърли на Амара самодоволен и отровен поглед.

О, значи така стояха нещата.

Амара си пое дълбоко дъх, затвори очи и се успокои. След това отново ги отвори и каза:

— Мисля, че ми е повече от достатъчно от този вид фанатичен идиотизъм. Именно това най-вече ни вкара в тази каша.

— Добре сте дошла в Съвета на принцепса, графиньо — каза Церегус със студен глас. После насочи пръст към Дорога. — Но това същество няма да се доближи до принцепса.

Когато заговори, гласът й беше изключително спокоен и напълно учтив.

— Сигурен ли сте, че наистина искате да постъпите така?

— Всички тези убийства на хора да не са увредили слуха ви, графиньо? — очите му блеснаха. — Бренсис Калар-младши беше мой приятел. А вие го убихте. Така че ще стане точно както казвам аз.

— Дори няма да навлизам в подробности колко доказани смъртни случая са били на съвестта на този млад маниак, сър Церегус. Няма време — Амара срещна погледа му. — На карта са заложени много животи и ние се нуждаем от маратите. Това означава, че Дорога трябва да бъде част от нашето планиране. Така че, ако не се махнете от пътя ми, сър Найт, ще ви отместя. Това няма да ви се стори приятно изживяване. Отдръпнете се.

Церегус вдигна брадичка и я погледна с усмивка.

— Това ли е…

Амара призова Сирус, стрелна се към младия рицар с цялата бързина, която фурията можеше да й даде, и удари идиота в челюстта с дланта на лявата си ръка.

Церегус Рива се срути като подкосен.

Всички дежурни легионери шокирано се взряха в изпадналия в безсъзнание мъж с широко отворени очи.

Дорога избухна в гръмотевичен смях. За секунда той го потуши и наведе глава, преструвайки се, че е зает с разплитането на разхлабен конец на туниката си — но раменете му продължаваха неудържимо да се тресат.

Амара щеше да се изкуши да се присъедини към него, ако не чувстваше лявата си китка така, сякаш е счупена. Човешката ръка не е създадена да нанася удари с такава сила и скорост. Тя стисна пръстите на дясната си ръка в юмрук, за да насочи болката към друго място, отбелязвайки за себе си, че е време да спре да се отнася така с крайниците си, след което насочи спокоен поглед към часовите и кимна на най-малкия от тях.

— Вие. Отидете в командната палатка. Намерете старши офицер и го попитайте дали вождът на клана е добре дошъл да присъства.

Легионерът я поздрави рязко и побърза да влезе в палатката.

— Вие — каза Амара и кимна към друг. — Доведете за този идиот най-близкия лечител.

— Д-да, госпожо — отговори легионерът и също побърза да се отдалечи.