Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Аз не се интересувам от злато, лорд — набожно заяви Сенсъм. — Нали нашият Господ ни повелява да не събираме съкровища на земята, а на небето?
Аз се намръщих.
— Той може да повелява каквото си иска, но ти пак би продал душата си за злато, епископе, и с основание, защото това би било добра сделка.
Той ме погледна подозрително.
— Добра сделка ли? Защо?
— Защото ще продадеш смет за пари, разбира се.
Не можех да се преструвам, че харесвам Сенсъм, нито пък той да се прави, че аз съм му симпатичен. Господарят на мишките все ме обвиняваше, че орязвам данъците на хората срещу услуги, и като доказателство за обвиненията си изтъкваше факта, че всяка следваща година в хазната постъпваха все по-малко пари, но това не бе по моя вина. Сенсъм бе убедил Мордред да подпише указ, който освобождаваше всички християни от данъци и трябва да кажа, че Църквата никога не е прилагала по-успешен начин за привличане на нови вярващи, макар че Мордред отмени декрета, веднага щом разбра колко много души спасява за сметка на златото си. Но тогава Сенсъм убеди краля, че църквата и само църквата трябва да е отговорна за събирането на данъците от християните. Това увеличи приходите за една година, но на следващата те отново намаляха, след като християните установиха, че им излиза по-евтино да подкупват Сенсъм, отколкото да плащат на краля. Тогава Сенсъм предложи да се удвоят данъците на всички езичници, но Арганте и Фергал се изправиха срещу него и той не можа да се наложи. Тогава Арганте предложи да се удвоят данъците на саксите, но Сеграмор отказа да събира такива големи суми, защото заяви, че това само ще предизвика бунт в онези части от Лоегир, където се бяхме настанили. Не е чудно, че мразех да присъствам на съветите, и след като година-две се наслушах на подобни безплодни спорове съвсем престанах да ходя. Исса продължаваше да събира данъци, но само честните хора плащаха, а като че ли с всяка измината година честните хора ставаха все по-малко и по-малко и Мордред непрекъснато се оплакваше от безпаричие, а богатствата на Сенсъм и Арганте нарастваха.
Арганте се сдоби с богатства, но не и с деца. Понякога ходеше в Брослианд, много рядко се случваше и Мордред да се върне в Думнония, но Арганте така и не наду корема след някоя от тези срещи. Молеше се, принасяше жертви и посещаваше свещени извори само и само да роди дете, но си оставаше безплодна. Помня вонята по време на заседанията на съвета, сигурно носеше превръзка наплескана с изпражненията на новородено бебе, което се смяташе за сигурен лек срещу безплодие, но нямаше никакъв резултат нито от това, нито от отварите от дива тиква и мандрагора, с които се наливаше всеки ден. Накрая Сенсъм я убеди, че само християнството може да я дари с чудото да стане майка и две години след заминаването на Мордред за Брослианд, Арганте изхвърли друида си Фергал от двореца и публично се покръсти в река Фрау, която тече откъм северната страна на Дурновария. Шест месеца тя ежедневно посещаваше службите в огромната църква, построена от Сенсъм в центъра на града, но в края на шестте месеца коремът й бе толкова плосък колкото и преди да нагази в реката. Така че Фергал бе повикан отново в двореца, а той домъкна нови буламачи от изпражнения на прилепи и кръв от невестулка, които трябваше да направят от Арганте майка.
По това време Гуидър и Моруена вече се бяха оженили и бяха създали първото си дете. То беше момче и те го кръстиха на Артур, но всички му викаха Артур-бач — Малкия Артур. Детето бе кръстено от епископ Емрис, а Арганте възприе церемонията като провокация. Тя знаеше, че нито Артур, нито Гуинивиър изпитваха голяма любов към християнството, и че като кръщаваха внука си в името на Христа те просто искаха да се харесат на християните в Думнония, защото Гуидър щеше да има нужда от тяхната подкрепа, ако искаше да заеме думнонския престол. Освен това, самото съществуване на Артур-бач бе упрек към Мордред. Един крал трябваше да може да създава деца, това бе негово задължение, а Мордред не можеше да изпълни дълга си. Нямаше значение, че бе пръснал копелета надлъж и нашир из Думнония и Арморика, щом не можеше да накара Арганте да му роди наследник. Кралицата започна мрачно да говори за неговия сакат крак, спомни си за злокобните предзнаменования при неговото раждане и злобно гледаше към Силурия, където нейната съперница, дъщеря ми, се оказа способна да ражда нови принцове. Кралицата ставаше все по-отчаяна и по-отчаяна, дори започна да бърка в съкровището си и да плаща злато на всеки мошеник, който й обещаеше, че ще излекува безплодието й. Но и всички магьосници в Британия да се бяха събрали пак нямаше да могат да й помогнат да забременее, както впрочем, ако бяха верни слуховете, не успяха да й помогнат и половината от копиеносците от дворцовата стража. И през цялото време Гуидър чакаше в Силурия, а Арганте знаеше, че ако тя не успее да роди свой наследник Мордред умре, Гуидър ще стане крал в Думнония.