Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
— Това е лудост — заявих аз. Дюре кимна.
— Много от събитията на и около Хиперион приличат на лудост. Изглежда лудостта се разпространява. Погледнах отблизо йезуита.
— Вие бихте били добър кандидат за божеството — казах аз. — Животът ви е бил отдаден на молитва, на съзерцаване на теологични доктрини и на достойна наука, като археолог. Освен това вече сте били разпнат.
Усмивката на Дюре изчезна.
— Чувате ли се какво говорите? Долавяте ли богохулството в думите си? Не съм кандидат за божество, Севърн. Предадох моята Църква, моята наука, а сега, след като изчезнах, другарите си по поклонничество. Христос може и да е загубил вярата си за няколко секунди — Той не я е продал на пазара за дрънкулките на егото и любопитството.
— Достатъчно — нареди монсиньор Едоуард. — Ако идентичността на това Състрадание, част от някакво бъдещо, произведено божество, е мистерията, помислете за кандидатите от непосредствената трупа на малката ви Мелодрама, г. Севърн. Президентът Гладстоун, която носи на плещите си бремето на Хегемонията. Другите членове на поклонничеството… Г. Силенъс — според това, което разказахте на Пол — дори в момента страда на дървото на Шрайка заради поезията си. Г. Ламиа, която рискува и загуби толкова много заради любовта си. Г. Уайнтрауб, който страдаше от Авраамовата дилема… дори дъщеря му, която се върна към невинността на детството. Консулът, който…
— Консулът изглежда повече Юда, отколкото Христос — прекъснах го аз. — Той предаде и Хегемонията, и прокудените, които смятаха, че работи за тях.
— От това, което ми разказа Пол — рече монсиньорът, — консулът е останал верен на убежденията си, на паметта на баба си Сайри. — Възрастният мъж се усмихна. — Освен това, има сто милиарда други участници в пиесата. Господ не е избрал Ирод, Пилат Понтийски или Цезар Август за Свое оръдие. Избрал е неизвестния син на неизвестен дърводелец в един от най-маловажните райони на Римската империя.
— Добре — казах аз, като се изправих и започнах да се разхождам пред блестящата мозайка под олтара. — Какво ще правим сега? Отец Дюре, трябва да дойдете с мен да се срещнете с Гладстоун. Тя знае за вашето поклонничество. Навярно разказът ви може да помогне за предотвратяването на част от кървавата баня, която изглежда така близка.
Дюре също се изправи, като скръсти ръце и погледна към купола, сякаш мракът високо горе криеше някакви инструкции за него.
— Мислих за това — рече той. — Но не смятам, че е първото ми задължение. Трябва да отида на Божия горичка, за да разговарям с техния еквивалент на папа — Истинския глас на Светодървото.
Спрях да се разхождам.
— На Божия горичка ли? Какво общо има тя тук?
— Чувствам, че храмерите са ключът към някой липсващ елемент в тази болезнена гатанка. Сега вие казвате, че Хет Мастийн е мъртъв. Навярно Истинският глас може да ни обясни какво са имали предвид за това поклонничество… Разказа на Мастийн. В края на краищата, той беше единственият от първите седем поклонници, който не разказа защо е дошъл на Хиперион.
Отново започнах да се разхождам, вече по-бързо, като се опитвах да сдържа гнева си.
— Боже мой, Дюре. Нямаме време за такова празно любопитство. Остава само — консултирах се аз с импланта си — час и половина до нашествието на рояка на прокудените в системата на Божия горичка. Там трябва да е лудница.
— Сигурно — съгласи се йезуитът, — но все пак първо ще отида там. После ще разговарям с Гладстоун. Може да стане така, че тя да одобри връщането ми на Хиперион.
Изсумтях, защото се съмнявах, че президентът изобщо би оставила подобен ценен информатор да се върне.
— Да вървим тогава — рекох аз и се обърнах, за да си тръгна.
— Един момент — задържа ме Дюре. — Преди известно време казахте, че понякога сте в състояние… да „сънувате“… за поклонниците, докато сте все още буден. Своего рода състояние на транс, нали?
— Нещо подобно.
— Е, г. Севърн, моля ви, сънувайте за тях сега. Зяпнах от удивление.
— Тук? Сега?
Дюре посочи към стола си.
— Моля. Искам да зная участта на приятелите си. Освен това информацията може да е извънредно ценна в срещата ни с Истинския глас и г. Гладстоун.
Поклатих глава, но заех мястото, което ми предложи.
— Може и да не стане — предупредих го аз.
— Тогава няма да сме загубили нищо — рече Дюре. Кимнах, затворих очи и се отпуснах на неудобния стол. Отлично съзнавах, че другите двама мъже ме наблюдават, усещах слабия мирис на тамян и дъжд, чувствах отекващото пространство, което ни обкръжаваше. Бях сигурен, че изобщо няма да се получи — пейзажът на сънищата ми не беше толкова близък, че да мога да го извикам просто, като затворя очи.