![Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
— Ще си отидем от моята земя заедно — каза Лито. — Само двамата.
— Но ти не можеш да ходиш — засмя се Сиона.
— Да, изразих се метафорично. Виж, ти ще трябва да повървиш Бъди сигурна.
Тя се обърна в посоката, отдето дойдоха, и промърмори:
— Ето защо ме попита за следи.
— Дори да имаше такива, връщането ти е безсмислено. В Цитаделата няма нищо, което би ти послужило за оцеляване.
— И вода ли няма?
— Нищо, както вече казах.
Тя напипа тръбичката от единия джобен резервоар, смукна от нея и я върна на мястото й. Направи му впечатление вниманието, с което уплътни накрайника, а така също и фактът, че не постави лицевата превръзка на устата си, макар Лито да бе чул как баща й я предупреждава настойчиво. Държеше устата й да бъде свободна, за да приказва!
— Разбирам предупреждението ти в смисъл, че не мога да избягам от теб — заяви Сиона.
— Бягай, ако искаш.
Тя описа с очи пълен кръг, оглеждайки пустинния пейзаж.
— Има една пословица за откритите пространства — рече той, — според която всяка възможна посока е добра колкото останалите. В известен смисъл продължава да е вярна, но аз не си позволявам да бъда изцяло в нейна зависимост.
— Наистина ли мога да си тръгна, ако поискам? Вярно ли е, че съм свободна?
— Свободата може да се окаже много самотно състояние — въздъхна той.
Сиона посочи към силно скосената стръмна страна на дюната, където бяха спрели:
— Просто мога да тръгна надолу и…
— Ако бях на твое място, не бих тръгнал натам, накъдето сочиш.
Тя втренчи поглед в него:
— Защо?
— При слизане откъм стръмната страна пясъкът може се свлече надолу и да те затрупа, освен ако не следваш пътя на естествените криви.
Жената погледна към склона, осмисляйки чутото.
— Виждаш ли колко хубаво могат да звучат думите? — попита Лито.
Тя отново го стрелна с очи.
— Ще тръгваме ли?
— Научаваш се да цениш свободата. Също и любезността. Но не бързаме за никъде.
— Нямаме вода, освен…
— Ползван разумно, влагосъхраняващият костюм ще запази живота ти.
— Колко време ще ни трябва…
— Нетърпеливостта ти ме плаши.
— Разполагаме само със сухата храна в торбичката. Какво ще ядем, когато…
— Слушай, Сиона! Забеляза ли, че говориш за нашето положение като за общо. Нямаме какво да ядем. Нямаме вода. Тръгваме ли? Колко време ни трябва?
Едва ли не сетивно долови сухотата в устата й, когато тя се опита да преглътне.
— Да го разбирам ли в смисъл на взаимна зависимост? — попита той.
Жената отговори неохотно:
— Не знам как да запазя живота си на това място.
— Докато аз знам, така ли?
Тя кимна.
— А защо ще трябва да споделям с теб толкова ценно познание?
Сиона сви рамене с жалостив жест, който го трогна. Колко бързо пустинята ликвидираше вече установени форми на поведение!
— Ще ти предоставя моите познания — успокои я. — Но и ти си длъжна да намериш нещо ценно, което да споделиш с мен.
Погледът й премина по цялата дължина на тялото му, спря се за миг на подобията на плавници, които някога бяха краката и ходилата му, после отново се върна към лицето.
— Съгласието, постигнато с цената на заплахи, не е никакво съгласие — процеди през зъби Сиона.
— Не поставям насилието като възможно условие.
— Има много видове насилие…
— Например довеждането ти тук, където можеш да умреш, нали?
— Нима съм имала възможност за избор?
— Никак не е лесно да си родена Атреидска — кимна той. — Знам, повярвай ми.
— Не биваше да го правиш по такъв начин — настоя поомекналият й глас.
— Точно тук грешиш.
После се обърна и се заспуска, оставяйки змиевидна следа по дюната. Чу как тя го последва със смъкване и препъване надолу.
— Ще изчакаме края на деня — каза внезапно той. — Когато пътуваш нощем, се пести от водата.
„Една от най-ужасните думи във всеки език е войник. В историята ни маршируват нейните синоними: йога-войн, солдат, хусар, аскер, казак, легионер, сардукар(*), Говореща с риби… Всички ги знам! Наредени са един до друг из събраните в мен памети, за да ми напомнят: Бъди сигурен, че войската е с теб.“