Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Моята сила ми позволява да влизам в съзнанието на всеки спящ. При лишените от дарбата имам само ограничено въздействие, те, така или иначе, не са ми от голяма полза. Но с родените с дарбата като вас шестте мога да направя всичко, което пожелая. Щом клинът ми се забие в главите ви, съзнанието ви престава да е ваше. Става мое.
Магията на пътешествениците по сънищата беше силна, но нестабилна. Никой не се беше раждал със способността през последните три хиляди години, откакто бе издигната бариерата, която ни държеше затворени там. Но сега пътешественик по сънищата се появи отново на този свят. — Джаганг се разтресе от зловещ смях. Тънките мустачки затрептяха в крайчетата на устата му. — И това съм аз.
Улиция понечи да му каже да премине направо на въпроса, но се спря навреме. Нямаше желание да види какво ще направи с тях, щом свърши с приказките. Времето й беше необходимо, за да се опита да измисли нещо.
— Откъде знаеш всичко това?
Джаганг откъсна ивица препечена сланина от месото и загриза, говорейки през зъби:
— В един погребан град в родината ми Алтур’Ранг открих архиви от древни времена. Каква ирония на съдбата — воин като мен да разбере цената на книгите. В Двореца на пророците също има изключително ценни книги, стига човек да знае как да ги използва. Колко жалко, че Пророкът умря. Но аз имам и други магьосници.
Къс от магията на древната война, някакъв вид щит, беше предаден от своя създател на всички родени с дарбата потомци на рода Рал. Тази магия предпазва съзнанията на хората и аз не мога да вляза в тях. Ричард Рал е наследил способността и започна да я използва. Преди да е научил твърде много, трябва да бъде накаран да свърши работата. Заедно с годеницата му. — Той млъкна и погледна с далечен, лишен от време поглед. — Майката Изповедник ми донесе малко поражение, но бе върната в правия път от безмозъчните ми марионетки на север. Глупаците в своето усърдие създадоха някои пречки, но скоро отново ще мога да им дърпам конците. И когато това стане, ще играят по моята свирка. Този клин съм го забил надълбоко. Положих много усилия да наклоня везните в своя полза, да мога да държа на длан Ричард Рал и Майката Изповедник. — Той откъсна парче сочно свинско. — Нали разбирате, по природа той е магьосник-воин, първият, роден от три хиляди години насам. Но всъщност това ви е известно. Магьосник като него е безценно оръжие за мен. Той може да направи неща, на които никоя от вас не е способна. Така че не искам да го убивам. Но ще го поставя под свой контрол. Ще се раздели с живота си едва когато престане да ми бъде потребен. — Джаганг облиза мазнината от пръстените си. — Контролът е по-важен от убиването. Можех да убия вас шестте, но каква полза от това? Докато сте ми подвластни, не представлявате заплаха за мен. Напротив — бихте могли да сте ми от голяма полза. — Той извъртя китка и посочи с ножа си Мериса. — Всички вие сте се врекли в отмъщение срещу него, но ти, скъпа моя, се закле да се къпеш в кръвта му. Аз мога да ти предоставя такава възможност.
Мериса пребледня.
— Откъде… откъде знаеш това? Казах го, когато бях будна.
Той се изхили на паниката в очите й.
— Ако не искаш да узная нещо, скъпа, не бива дори да мечтаеш за него, докато си будна.
Чрез връзката Улиция усети, че Армина всеки момент ще припадне.
— Разбира се, вие шестте трябва най-напред да бъдете въведени в нещата. Трябва да разберете кой владее живота ви. — Той посочи с ножа си притихналите роби зад гърба си. — Ще се научите да ми се подчинявате безпрекословно като тези тук.
Улиция за пръв път огледа по-внимателно полуоблечените хора в залата. Всички жени бяха Сестри. По-лошо — повечето бяха Сестри на мрака. Тя бързо се ориентира в обстановката — някои липсваха. Мъжете, повечето млади магьосници, пуснати след обучението им в Двореца, също бяха от вреклите се да служат на Пазителя.
— Някои са Сестри на светлината и ми служат добре, от страх какво ще им сторя, ако ме разочароват. — С палеца и показалеца си Джаганг поглади златната верижка между двете халки, свързващи носа и ухото му. — Но повече ми харесвате вие, Сестрите на мрака. Вече всички сте мои, дори онези в Двореца.
Улиция бе пронизана от остра болка.
— В Двореца на пророците имам работа. Важна работа. — Златните верижки на гърдите му иззвъняха, щом разпери ръце. — Всички те ми се подчиняват безпрекословно. — Мастиленият му поглед се плъзна към хората зад него. — Нали така, скъпи мои?