Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Джанет, Сестра на светлината, целуна безименния си пръст, по бузите й потекоха сълзи. Джаганг се изсмя. Пръстенът му проблясна на светлината на огъня, щом я посочи с дебелия си пръст.
— Видяхте ли това? Позволявам й да го прави. То я изпълва с напразна надежда. Ако й забраня, може да се самоубие, защото тя не се страхува от смъртта, за разлика от вреклите се на Пазителя. Нали, скъпа моя Джанет?
— Да, Ваше сиятелство — плахо отвърна тя. — Вие притежавате тялото ми в този свят, но щом умра, душата ми ще отиде при Създателя.
Джаганг се изсмя с болезнен, стържещ смях. Улиция бе чувала този смях и преди и знаеше, че ще го чуе отново.
— Виждате ли? За да държа нещата в свои ръце, правя някои компромиси. Разбира се, като наказание я чака една седмица служба в палатките. — Мастиленият му поглед накара Джанет да отстъпи назад. — Но ти го знаеше и преди да кажеш това, нали, скъпа моя?
Гласът на Сестра Джанет потрепери:
— Да, Ваше сиятелство.
Мътните, мрачни очи на Джаганг отново се спряха на шестте пред него:
— Сестрите на мрака ми харесват повече, защото имат основателна причина да се страхуват от смъртта. — Той разкъса фазана на две. Чу се трошене на кокали. — Те са изменили на Пазителя, комуто са обрекли душите си. Ако умрат, няма път за бягство. Пазителят ще ги накаже за предателството им. — Той се изсмя дълбоко и подигравателно. — Това се отнася и за вас шестте, в случай че ме разочаровате достатъчно, за да си спечелите смъртта.
Улиция преглътна.
— Разбираме… Ваше сиятелство.
Кошмарният поглед на Джаганг я накара да забрави да диша.
— О, не, Улиция, не мисля, че наистина разбирате. Но се надявам и това да стане, щом приключа с уроците ви.
Без да сваля зловещия си поглед от нея, той се протегна под масата и издърпа за русата коса жена с красиво тяло. Тя примижа от болка, докато мощната му ръка я извличаше нагоре. Беше облечена като другите. През прозрачната материя Улиция успя да забележи по-стари жълто-сини белези, както и по-нови, виолетови. Имаше синина и на лявата й буза, и прясна, синьо-черна подутина на лявата скула с четири прореза, оставени от пръстените му.
Беше Кристабел, Сестра на мрака, която Улиция бе оставила в Двореца. Сестрите на мрака в Двореца трябваше да подготвят почвата за завръщането на шестте. Но сега очевидно подготвяха почвата за идването на Джаганг. Какво можеше да търси той в Двореца на пророците, Улиция не можеше да разбере.
Джаганг извърна ръка и посочи:
— Изправи се тук.
Сестра Кристабел заобиколи масата и застана пред него. Бързо приглади разрошената си коса и избърса уста с опакото на ръката си, след което се поклони.
— Какво мога да направя за вас, Ваше сиятелство?
— Ами, Кристабел, тези шестте трябва да получат първия си урок. — Той отчупи и другата кълка на фазана. — За тази цел ти трябва да умреш.
Тя се поклони.
— Да, Ваше сия… — Изведнъж се вцепени, осъзнавайки чутото.
Улиция видя как краката на Кристабел започват да треперят, но остава безмълвна.
Джаганг махна с кълката към двете жени, седнали на кожа на пода и те бързо се приближиха. Изхили се с ужасяващата си мазна усмивка.
— Довиждане, Кристабел.
Ръцете й се стрелнаха във въздуха и тя се строполи с писък. Ударът в пода беше толкова силен и писъкът толкова ужасяващ, че ушите на Улиция запулсираха болезнено. Шестте жени, застанали над нея в края на кожата, гледаха с широко отворени очи, не смееха да си поемат дъх. Джаганг продължаваше да ръфа кълката. Смразяващите кръвта писъци продължаваха, главата на Кристабел се мяташе във всички посоки, цялото й тяло подскачаше и се тресеше в бесни гърчове.
Вниманието на Джаганг беше ангажирано с кълката, той подаде бокала си, за да го напълнят отново. След малко приключи с месото и се извърна да си вземе малко грозде. През това време всички стояха в пълно мълчание.
Улиция не издържа.
— Колко още има, докато умре? — попита тя дрезгаво.
Джаганг повдигна вежда.
— Докато умре ли? — Той отметна глава назад и се изсмя гръмогласно. Юмруците му, пробляскващи от тежките пръстени, заудряха по масата. Останалите в залата едва се усмихнаха. Мощното му тяло се тресеше. Тънката верижка между ухото и устната му подскачаше, докато смехът му не утихна на пресекулки.
— Та тя умря още преди да е докоснала пода.
— Какво? Но тя… тя все още крещи.
Кристабел изведнъж притихна, гърдите й се вкамениха.
— Умря още в първия миг — каза Джаганг. Устните му бавно се разтеглиха в усмивка, черната бездна на погледа му се спря върху Улиция. — Клинът, за който ви говорих. Същият като този, който съм забил в съзнанията ви. Онова, което виждате да крещи, е душата й. Свидетели сте на мъченията й в света на мъртвите. Изглежда, Пазителят е разочарован от своята Сестра на мрака.