Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
Войната (Смъртоносната игра на човечеството) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:

Войната е дълбоко вкоренена в нашата история и в нашата култура вероятно още от периода, преди да сме станали напълно човеци.
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
1 ... 146 147 148 149 150 151 152 153 154 ... 204
Перейти на страницу:

Шлезинджър въобще не се занимава с праволинейните стремежи към стратегия с пълна отбранителна мощ и тотален контраудар, насочена срещу обезоръжаването на Съветите (той е наясно, че най-малко съветските ядрени подводници могат да оцелеят. „Повече се интересувах от селективността, отколкото от самия контраудар като такъв. Нападението над предварително подбрани ракетни силози е достатъчно ефективен начин за ясно послание“.205 Той е отявлен член на онази школа американски мислители в областта на стратегията, които вярват, че националните лидери са в състояние да останат „рационални и благоразумни“ дори и след като ядрени бойни глави започнат да избухват на тяхната територия, както и че по време на криза, от стратегическа гледна точка пазарлъкът е напълно оправдан и може да се води, като САЩ поразят няколко от съветските военни или индустриални бази — в знак на пълната им решимост да победят.

Възможно е Джеймс Шлезинджър изобщо да не е вярвал в тази стратегия, а просто да е искал да накара Съветите да повярват, че гледната му точка е точно такава. Още от началната си фаза стилът на мислене в Корпорацията за изследване и развитие по отношение на ядрената стратегия на страната задължително включва и психологически компоненти. (Можем да вземем като пример класическата формула на Томас Шелинг за „превантивния“ ядрен удар: „Той си мисли, че ние си мислим, че той ще атакува. Той смята, че ще го направим. Затова решава да го направи. Затова ние трябва да го направим“.206) Шлезинджър е напълно наясно, че предварителното обявяване на стратегическите намерения и от двете страни би могло да изиграе важна роля за повлияване върху сметките на хората, вземащи решения в момент на реална криза. „От време на време руснаците трябва да четат в нашата преса, че «контраударът може и да не бъде насочен срещу празни силози» — отбелязва веднъж той. — Защо да даваме на Съветите подобно уверение?“207 Същите тънки сметки, разбира се, се правят при всяко друго официално изявление за стратегическите намерения на Съединените щати, като например ясно заявената от Министъра на отбраната готовност за реагиране на някои локални съветски военни инициативи чрез селективни ядрени удари от страна на Съединените щати. Никой не е казал, че правдоподобността трябва да бъде еквивалент на истината.

За съжаление обаче необходимостта от правдоподобност принуждава Шлезинджър да одобри исканията на отделните видове ВС на САЩ за нови ядрени оръжия: бомбардировачи Б-1, ракети „МХ“ и крилати ракети — за Военновъздушните сили, „програма за подобрена точност“ за ракетите на Военноморските сили, която ще доведе до създаването на „Трайдънт П“ — всички до една фигуриращи като формули за повишаване на боеспособността за ответен удар срещу съветски цели. Всичко е прецизно обвързано с идеята за създаване на нарочно впечатление и точно изчислено от Шлезинджър като убедително доказателство пред съветските стратези за степента на решимост на Съединените щати. Затова, когато става ясно, че Съветският съюз ще последва примера на САЩ, като постави повече многостепенни управляеми бойни глави върху своите ракети — които обаче са доста по-големи от американските и следователно могат да носят повече и по-големи бойни глави — Шлезинджър се принуждава да одобри еквивалентна на съветската по големина американска ракета — прословутата „МХ“. „Поръчах «МХ» да бъде конструирана през лятото на 1973 година — казва той, — за да докажа на Съветите, че ние сме твърдо решени да наваксаме огромното несъответствие в големината между техните ракети и нашите. Целта ми беше да убедя СССР да намали теглото на ракетите си. И ракетата «МХ» беше моят коз.“208

За онези, които искрено вярват в приемливостта на обезсилващ първи удар, появата на съветските управляеми ракети, които могат да носят много повече ядрени бойни глави, отколкото съществуващите на този етап американски наземно базирани ракети, е изключително тревожен развой на нещата. Огромният обем „полезен товар“ на съветските управляеми ракети и тяхната увеличаваща се точност принуждава въпросните американски стратези автоматично да си представят съветски първи ядрен удар, който ще унищожи почти всички американски наземно базирани ракети чрез изненадваща атака, като по този начин ще принуди Съединените щати да избират между стратегическа капитулация и ужасяваща война срещу съветските градове с оцелелите, не толкова точни оръжия. Тази хипотеза, довела до постулирането на прословутия „прозорец на уязвимостта“, който преследва администрацията на следващия президент Джими Картър, допуска, че Съветите вярват в американската рационалност — тъй като подобен съветски първи ядрен удар би убил минимум десет милиона американци, а САЩ ще съхранят възможността си да отвърнат с контраудар срещу съветските градове посредством ракети, изстреляни от подводници и от оцелелите бомбардировачи. Но иначе тя допада в изключителна степен на онези, които поддържат създаването на големите и точни ракети „МХ“ като средство за придобиване на равностойна военна мощ.

вернуться

205

Herken, op. cit, 263–64.

вернуться

206

Thomas Schelling, The Strategy of Conflict (London; Oxford University Press, 1963), 229.

вернуться

207

Herken, op. cit, 264.

вернуться

208

James Canan, War in Space (New York: Harper & Row, 1982), 120.

1 ... 146 147 148 149 150 151 152 153 154 ... 204
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)