Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Шлезинджър въобще не се занимава с праволинейните стремежи към стратегия с пълна отбранителна мощ и тотален контраудар, насочена срещу обезоръжаването на Съветите (той е наясно, че най-малко съветските ядрени подводници могат да оцелеят. „Повече се интересувах от селективността, отколкото от самия контраудар като такъв. Нападението над предварително подбрани ракетни силози е достатъчно ефективен начин за ясно послание“.205 Той е отявлен член на онази школа американски мислители в областта на стратегията, които вярват, че националните лидери са в състояние да останат „рационални и благоразумни“ дори и след като ядрени бойни глави започнат да избухват на тяхната територия, както и че по време на криза, от стратегическа гледна точка пазарлъкът е напълно оправдан и може да се води, като САЩ поразят няколко от съветските военни или индустриални бази — в знак на пълната им решимост да победят.

Възможно е Джеймс Шлезинджър изобщо да не е вярвал в тази стратегия, а просто да е искал да накара Съветите да повярват, че гледната му точка е точно такава. Още от началната си фаза стилът на мислене в Корпорацията за изследване и развитие по отношение на ядрената стратегия на страната задължително включва и психологически компоненти. (Можем да вземем като пример класическата формула на Томас Шелинг за „превантивния“ ядрен удар: „Той си мисли, че ние си мислим, че той ще атакува. Той смята, че ще го направим. Затова решава да го направи. Затова ние трябва да го направим“.206) Шлезинджър е напълно наясно, че предварителното обявяване на стратегическите намерения и от двете страни би могло да изиграе важна роля за повлияване върху сметките на хората, вземащи решения в момент на реална криза. „От време на време руснаците трябва да четат в нашата преса, че «контраударът може и да не бъде насочен срещу празни силози» — отбелязва веднъж той. — Защо да даваме на Съветите подобно уверение?“207 Същите тънки сметки, разбира се, се правят при всяко друго официално изявление за стратегическите намерения на Съединените щати, като например ясно заявената от Министъра на отбраната готовност за реагиране на някои локални съветски военни инициативи чрез селективни ядрени удари от страна на Съединените щати. Никой не е казал, че правдоподобността трябва да бъде еквивалент на истината.