Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Той споделя тази своя идея с директора на отдела за Отбранителни изследвания и технологии в Пентагона, Харолд Браун (по-късно министър на отбраната в администрацията на Джими Картър), който се съгласява да вложи пари в разработването на проекта. Но потенциалната съветска заплаха от бъдещето бързо се превръща в реална американска заплаха от настоящето — новата технология за направление и „космическият автобус“, разработени от цивилната Национална администрация по аеронавтика и космонавтика (НАСА) за разпръскване на няколко сателита от един-единствен ракетоносител, са набързо „свързани“, за да осигурят работеща система за изстрелване на многостепенни ядрени глави към различни цели. И през 1965 година Министерството на отбраната одобрява програма за оборудването на американските междуконтинентални балистични ракети с многостепенни независимо управляеми бойни глави за повторно насочване.
В специален таен доклад министърът на отбраната Макнамара признава, че това е чисто и просто система за контраудар (предназначена да преследва вражеските ракети), но паралелно с това той използва ракетите MIRV и като оръжие в своите бюрократични и дипломатични битки. След като е успял да ограничи боеготовността на ВВС само до хиляда ракети „Минитмън“, той вече е в състояние да предложи компромис, който всъщност удвоява броя на бойните глави, които тези ракети биха могли да носят. Същевременно той успява да отклони нарастващия натиск на Военновъздушното командване за създаване на антибалистични ракети, които да защитават силозите от ядрено нападение — министърът изтъква, че новата технология на ракетите MIRV е далеч по-евтин заместител на каквато и да било отбранителна система с антибалистични ракети. И което е най-важно, той гледа на новата ракетна система като на дипломатически лост, чрез който би могъл да убеди Съветския съюз да не тръгва по скъпия и в крайна сметка напразен път на разработка на антибалистични ракети. „Мислехме си, че разгръщането на фронта ще ни се размине — че руснаците ще се вразумят и ще престанат да разгръщат антибалистичните си ракети, а ние пък щяхме да спрем да разгръщаме нашите многостепенни независимо управляеми ракети за повторно насочване.“201
Ала, както обикновено, обектът на преговорите се превръща в технологична реалност. И когато Съветският съюз накрая последва примера на Съединените щати и инсталира свои многостепенни независимо управляеми ракети за повторно насочване, американското отбранително ведомство използва този факт като оправдание за преминаване към следващата фаза в ракетната технология.
От край време поддържам становището, че трябва да извлечем цялата възможна точност на попадение от балистичните ракети… Ако са налице достатъчно доказателства, че ни предстои да бъдем поразени, то предимствата на превантивния ядрен удар при подобни обстоятелства са повече от категорични… Не смятам, че ще има нов Армагедон. Но ще се изразя така: досега в света няма измислено или усъвършенствано оръжие, което да не е било използвано.
Генерал Брус Холоуей, Главнокомандващ СВК, 1968–1972 г.202
Когато през 1971 година генерал Холоуей предава на администрацията на Никсън искането на Стратегическото въздушно командване за нови, много големи междуконтинентални балистични ракети с висока степен на точност (ракетата, която по-късно става известна като „МХ“), все още „неумрялата“ доктрина за ограничената ядрена война вече се бори да излезе от плиткия си гроб. Съветникът по националната сигурност Хенри Кисинджър отдавна е спонсорирал проучване на американската ядрена мощ за ранно „приключване на войната, с избягване на градовете, и селективните възможности за ответен удар, които биха могли да предоставят условия за ограничаване на загубите, в случай че възпирането се провали“. В началото на 1970 година, в едно свое обръщение към Конгреса, президентът Ричард Никсън пита: „Трябва ли един президент, в случай на ядрено нападение, да бъде оставен с единствената алтернатива да заповяда масирано унищожение на цивилното население на противника, изправен пред сигурността, че подобен ход ще бъде последван от масово избиване и на американци?“. Така доктрината за „взаимно гарантираното унищожение“, поне в онази степен, до която е стигнала истинската военна стратегия на САЩ, окончателно умира.203
201
Kaplan, op. cit, 360-64; Michael Parfit, The Boys Behind the Bombs (Boston; Little, Brown & Co., 1983), 38-40; Herken, op. cit, 201.
202
Parfit, op. cit, 251–54.
203
Kaplan, op. cit, 366–67.