Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Оперативното планиране в някогашния Съветски съюз никога не е било разкъсвано от подобни дилеми. Съветската система на управление изцяло изключва цивилните от решаването на въпроси из областта на ядрената стратегия, а руската военна традиция и марксистките методи на анализ насочват ядрената доктрина на страната в посока, доста различна от тази, която поемат Съединените щати. Съветската интелектуална традиция въобще не съдържа понятия за ограничения на бойните действия след началото им. Във всеки случай, поне до началото на 70-те, руснаците са толкова изостанали по отношение на ядреното си въоръжаване, че единствената възможна за тях стратегия е масираният ответен удар — или първият такъв, ако преценят, че американската атака е предстояща и разполагат с възможността да действат превантивно. Дори след като Макнамара „ограничава“ американските ядрени сили на около 2250 носителя, а Съветският съюз постепенно успява да ги достигне, та дори и леко да ги надмине, за съветските стратези е крайно невероятно дори да са се замисляли над идеята за ограничена или контролирана ядрена война.

Страстната привързаност на Съветите към концепцията за масиран ядрен удар представлява постоянна пречка в поредицата от преговори за контрол над ядрените оръжия между САЩ и СССР, които започват в края на 60-те. Въпреки че надали е по-голяма пречка от обикновено сполучливите опити на Съединените щати да изключат от папката за преговори технологичните новости, с които точно в този момент се опитват да възстановят стратегическото си превъзходство. Така от договора САЛТ е изключена многостепенната независимо управляема ракета за повторно насочване „MIRV“, от договора САЛТ II са изключени ракетите „МХ“ и крилатите ракети, а от преговорите СТАРТ — отбранителната система „Междузвездни войни“.200

Най-неподатливият на контрол елемент от двустранната надпревара в ядреното въоръжаване е страхът да не изостанат вследствие на поредната техническа новост. Още докато първото поколение американски междуконтинентални балистични ракети „Минитмън I“ започват да влизат в силозите си през 1963 година, следващата стъпка от технологичния скок вече е предприета. Въз основа на подписания Договор за забрана на ограничените изпитания на ядрените оръжия от същата година Военновъздушните сили на САЩ са принудени да отменят тест, целящ проверката на издръжливостта на тези ракетни силози спрямо ядрена атака (ВВС са планирали да изградят учебен силоз в Аляска и да пуснат върху него ядрена бомба), така че въпросът за уязвимостта на ракетните установки си остава все така открит. Официалното становище на Министерството на отбраната гласяло, че това няма никакво значение, защото от използването на една съветска ракета за унищожаването на една американска никой няма да спечели стратегическо предимство. Ала на един физик от Корпорацията за изследване и развитие на име Ричард Латър му хрумнала твърде смущаваща идея — какво би станало, ако на една-единствена ракета поставим няколко бойни глави, така че да е в състояние да удари няколко цели едновременно?