Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Голяма част от концепциите, свързани с ядрената стратегия на САЩ, обсъждани през следващото десетилетие, се оказват прекалено притеснителни за деликатната чувствителност на американската общественост. Така публичната риторика продължава да призовава на помощ доктрината за „взаимно гарантираното унищожение“, като доказателство за предаността на американското правителство към единствено отбранителна ядрена стратегия. Но съветът „Фостър“, съставен от Министерството на отбраната с цел преглед на ядрената стратегия на САЩ в началото на 1972 година, препоръчва „широк набор от ядрени опции, които биха могли да бъдат използвани… за контролиране на ескалацията“. Този съвет предвижда ограничена ядрена война, в която Съединените щати биха могли да постигнат политическите си цели и да избегнат унищожението на своите градове, като възприемат стратегия, която предлага: (а) да държи като заложници някои жизненоважни цели на врага под заплаха от последващо унищожение от оцелелите ядрени сили и (б) да позволи контрол над избиране на момента и скоростта на извършваната атака, с цел да предостави на врага възможност за обмисляне на наличните си алтернативи. Препоръките на този списък са включени в Меморандум 242 за националната сигурност, подписан от президента Никсън през януари 1974 година, след като министърът на отбраната Джеймс Шлезинджър разкрива публично, че променя стратегията за насочване, за да предостави на САЩ алтернативи за „избягване на самоубийственото нападение срещу градовете на противника“.

Приетите поправки в резултат от този Меморандум са включени в новия, преработен Оперативен план на САЩ — SIOP-5, който безпрекословно сваля съветските населени места от списъка с целите и дори променя някои от другите направления по начини, които намаляват ефективността на ядрените атаки срещу съветските военни цели, за да се сведе до минимум опасността от причиняване на вреди на гъсто населените в СССР места. Същевременно обаче в плана се предвижда изобилие от опции за нападение срещу всички компоненти от съветската властова структура — партията, армията и номенклатурата — така че „всичките тези три групи да са наясно — индивидуално и лично, организационно и културно, че тяхната част от света в никакъв случай няма да оцелее“, както цветисто се изразява генерал Джаспър Уелч от съвета „фостър“. И накрая, но не по значение, Оперативният план прави всичко възможно на което и да е ниво на размяна на ядрени удари съветската икономика в никакъв случай да не излезе по-мощна след евентуална война.