Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Тази доктрина намира място в Президентско решение 59 на Джими Картър от юли 1980 година, последвано от поредната ревизия на оперативния план — SIOP-5D. Един от авторите на тази поправка — генерал Джаспър Уелч, обяснява, че „целта е да изясним веднъж завинаги, че ядрените оръжия трябва да заемат напълно подобаващо място в един глобален конфликт, а не само в някаква спазматична размяна на удари“. Новият оперативен план предлага богат избор от селективни и ограничени „ядрени опции“, които позволяват използването на ядрени оръжия в безкраен и отчасти необозрим обсег от специфични военни обстановки. „Бойните действия могат да се водят някъде по средата между Киев и Москва. Може и да са някъде по Сибирската граница — което е по-вероятното им място — и в тях да участват американци, китайци и руснаци. Но за планирането и общата тактика това няма никакво значение.“210

Збигнев Бжежински — съветникът по националната сигурност на президента Картър, твърди, че значението на новата стратегическа политика се състои в това, че „за първи път Съединените щати целенасочено се стремят да придобият възможности за управление на продължителен ядрен конфликт“. Той печели и една лична червена точка за това, че въвежда нова отличителна черта в оперативния план. Чрез нея той предоставя на САЩ възможността да подбират за убиване само етнически руснаци — „истинският враг“ — като пощадят останалите национални общности в Съветския съюз. (Збигнев Бжежински е по произход поляк.) Но министърът на отбраната Харолд Браун изтъква, че поправките, нанесени от администрацията на Картър, са предимно доизясняване и закодиране на вече съществуващата военна доктрина на САЩ. „Президентско решение 59 не се различава радикално от стратегическата политика на Съединените щати през последните десетина години“ — казва той.

Неговият предшественик на този пост, Джеймс Шлезинджър, изказва несъгласие с него, като изтъква, че Президентско решение 59 представлява промяна на акцента „от селективност и подсказване на решимост към категорична победа… по начин, който може и да е приемлив на хартия, но надали е възможен в реалния живот“. След като напуска Пентагона, Браун на практика се съгласява с обвиненията на Шлезинджър. Той обяснява, че администрацията е била разделена между тези, които вярвали във вероятността за победа в една продължителна ядрена война и онези, които изобщо не вярвали. Спорът се въртял около въпроса какво точно е необходимо за ефективното възпиране на СССР, като много от присъстващите настоявали, че Съветският съюз трябва да бъде накаран да повярва, че ако започне война, тя ще бъде спечелена от Съединените щати. „Така всички тръгнахме по този път и накрая се озовахме във въпросното блато — завършва по този [???]“211